Две важни годишнини за българската журналистика – 50 години от създаването на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) и 180 години от началото на българската журналистика, бяха отбелязани подобаващо на Академичното тържество в Аула Максима на ФЖМК в петък вечер. Организатори на честването бяха академичното ръководство на ФЖМК и Съюзът на българските журналисти.

Водещ на събитието бе д-р Георги Александров.

Към преподавателите, студентите, журналистите и гостите в препълнената до краен предел Аула на Журналистическия факултет първа се обърна с приветствени думи деканът на ФЖМК проф. д-р Веселина Вълканова. Тя подчерта, че това Академично тържество е знак на почит към пионерите на българската журналистика. Знак на почит е и към нашите учители, които не просто ни поднасяха истината, но и ни научиха да намираме истината, каза още проф. Вълканова.

„Най-добре ще разберат вълнението ми колегите, които от десетилетия не само са свързали своята професионална биография с факултета, а са съпреживявали цели периоди в неговата история – в преходни времена, във времена на кризи, във времена на постижения за академичното образование по журналистика и комуникация. Но във всяка секунда от този белязан с доста трудности и с наши ценни победи път сме били изпълнени и с отговорност към журналистиката като наука и с познание за журналистиката като професия. А най-вече – с отдаденост към една достойна журналистика на бъдещето – нашите студенти и тяхната подготовка“, подчерта проф. Вълканова.

Един от акцентите на юбилейното тържество беше отдаването на почит към двама от знаковите декани на ФЖМК – проф. д-р Стефан Станчев и проф. д-р Тодор Петев.(За тяхното дело на сайта на СБЖ писаха проф. Минка Златева, проф. Лили Райчева и колегата Антония Мечкова)

В словото си проф. Вълканова подчерта: „Поколения изследователи продължават да учат, да цитират, да се позовават на книгите, на студиите, статиите, на научните извори на двамата наши преподаватели и учители - проф. д-р Стефан Б. Станчев и проф. д-р Тодор Петев“.

В словото си Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, който е съорганизатор на Академичното честване, припомни знакови дати и послания от раждането на българската журналистика до наших дни – включително появата и на организирано журналистическо движение у нас преди 130 г.

„През 1894 г. се организира всенародно честване по случай 50-годишнината от началото на периодичния печат в България. Кулминация на тържествата е свикването на събор в София, в който участват около 170 души. Сред тях са изтъкнати журналисти и писатели“, припомни Снежана Тодорова. (Пълния текст на словото на Снежана Тодорова публикуваме отделно.)

Тя отбеляза, че в дневния ред на този събор е поставен въпросът за нравственото и материалното издигане на българската журналистика. Това е проблем, който и днес вълнува нашите колеги и специално нашия съюз, отбеляза председателят на УС на СБЖ.

„В устава на дружеството на столичните журналисти има само една разпоредба – член на дружеството може да бъде всеки един журналист, който поставя честта си над хляба си и е готов да се откаже от хляба си в името на истината, правдата и честта си“, посочи Снежана Тодорова. Тези слова заедно с веруюто на Йосиф Хербст, първия председател на Дружеството на столичните журналисти: „Никому в угода, на никого напук“ са послания и завет към всички български журналисти и днес звучат особено актуално,“ подчерта още Тодорова.

Председателят на УС на СБЖ припомни: „Защитата на правата на журналистите и свободата на медиите са първостепенна задача на СБЖ. През 2016 г. УС на СБЖ инициира изработването на предложения за законодателни инициативи за защита правата на журналистите и свободата на медиите,който през 2017 г. бяха внесени в Народното събрание. Оттогава те са внасяни във всички състави на комисиите по медии и култура към Народното събрание, но законодателите така и не намериха време да ги удостоят с внимание!“

„Убедено заявявам, че ако те бяха обърнали внимание на предложение промени, авторитетът и уважението към професията журналист днес биха били значително по-високи“, подчерта още тя.

Като честити празника на всички уважавани преподаватели и студенти, Снежана Тодорова им пожела „много нови професионални успехи, бодрост, сили и вдъхновение и заедно продължаваме напред.“

Деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълбканова получи от Снежана Тодорова като знак на уважение книгата „Полувековна България. 1878 – 1928 г. Илюстрован юбилеен албум“, под редакцията на Евгения Марс.

По време на тържеството Снежана Тодорова и проф. Веселина Вълканова връчиха наградите на отличените в студентския конкурс за есе на тема „Никому в угода, на никого напук“. 

Поощрителна награда получиха Дарина Ангелова и Александра Велинова. Трета награда отиде при Александър Ботйов, втората награда взе Неделчо Иванов, а първа награда беше присъдена на Радослав Василев.

За началото на българската журналистика по време на академичното тържество говори проф. д-р Здравка Константинова. (Словото на проф. Здравка Константинова публикуваме отделно.)

„Глад за ценности се усеща и в студентите от нашия Факултет. Този глад за ценности го има в различни времена, още от прохождането на специалността „Журналистика“ през 1952-ра. Той е утоляван и с градивното от история на българската журналистика. В нея студенти откриват съзидателни каузи във възходите: например във възрожденския й преддържавен строеж, в ролята й на модернизационен авангард, в саможертвено отстояване на човещината и свободата на словото. Редакции на вестници и списания са гравитационни полета за гражданско съзряване и действие. Поучителни са и паденията, но юбилейно ще ги свия до късогледство, поддакване на властта, меркантилизъм”, подчерта проф. Константинова.

„Уроците по майсторство започват още със старобългарската публицистика, която изисква: много ум в малко реч. Особено интересни са случаите, които разкриват възможностите на журналистиката да разпъва ограничения, да надмогва прегради. Но майсторите в професията са и силни характери. С неизбежни челни сблъсъци, някои от които убиват“, каза още тя.

И припомни: „Пророческото слово на Христо Ботев го упътва към Голготата, за да вгради себе си в така необходимия за всеки народ пантеон: „...в освобожденната и това слово ще бъде драгоценно не само за мен, но и за всички българи [...] Бързайте да запишете имената си в историята на нашето Освобождение.“

Ботев би трябвало да се чете във всякостите на времената, пък и на възрастите. Днес у Ботев аз виждам свободата като манталитет и манталитетът като несвобода.” Словото на проф. Констанитонова беше изпратено с бурни ръкопляскания.

Проф. Минка Златева увлекателно и запомнящо се говори за проф. д-р Стефан Б. Станчев и проф. д-р Тодор Петев. (Пълния текст на словото на проф. Минка Златева публикуваме отделно.)

„Юбилеят е времето и мястото да отдадем почит и благодарност за самоотвержения труд на поколения преподаватели, които вложиха своите знания опит и енергия в обучението и възпитанието на поколения възпитаници на ФЖМК. В това голямо колективно дело днес ние ще отделим внимание на две ярки личности, на двама декани, които са първопроходци със заслуги за успешното създаване и развитие на ФЖМК. Това са създателят на Катедрата „Журналистика“ и на Факултета по журналистика проф. Стефан Бонев Станчев, от чието рождение на 14/27 юни 1914 г . в Разград изминаха 110 години. И проф. Тодор Петев който оглави факултетния колектив в началото на прехода на страната ни към демокрация, от чието рождение на 14 май 1944 г. в Пордим се навършиха 80 години.

И не само заради кръглите годишнини, а защото те бележат с дейността и творчеството си най-важните качествени промени в историята на ФЖМК“, каза проф. Златева.

Тя припомни: „На проф. Станчев се падна да извърши първата качествена променя прехода от доакадемично към академично образование по журналистика в България. Това се случва през 50-години на миналия век във времето на врящ котел по думите на акад. Топенчаров и при това те двата работят във в. „Отечествен фронт“ и търпят последиците от култа към личността.“

По думите й наследството, което остави на нашата журналистическа колегия проф. Станчев, са „два учебника с по две издания „Теория и практика на печата“ 1961 и 1964 г. и „Обща теория на журналистиката“ 1971 и 1976 г. И две златни правила: Винаги високи, но осъзнати отговорности на всеки журналист пред читателите , пред обществото, пред колегите. И от практическата подготовка и непрестанното усъвършенстване в бъдещата професия.“

Проф. Минка Златева подчерта и че „В периода на демократичните промени след 1989 г. журналистиката у нас получи нови възможности и нови функции и нови отговорности пред обществото. Социалната промяна обхвана всички сфери на живота и нейното развитие осмисляне и управление изискваха нови дейности., нови познания, нови методи на въздействие върху обществените нагласи, нови професии.

Започна третата качествена промяна в академичното журналистическо образование. То трябваше да подготви кадри, адаптивни към непрестанните промени в общественото мнение, улавящи и насочващи гражданската активност, способни да комуникират и да решават разнообразни кризи, възникващи по трънливия път на демокрацията.

Декан на ФЖМК в това бурно време от 1993 до 1995 г., а след това и заместник-декан стана ст. н. с. втора степен д-р Тодор Петев. Той е уникален случай в историята на ФЖМК. Завършил електроинженерство, две години репортерствал във в. „Орбита“защитил докторантура в Института по социология на БАН и работил там близо 20 години. Като характер бе жив, енергичен, диалогичен, комуникативен, емпатичен, склонен към експериментии умееше да увлича колегите си за тяхното осъществяване.“

Проф. Златева не подмина и дирята, която остави проф. Тодор Петев в академичното образование по журналистика и връзки с обществеността: „През 1994 г. с подкрепата на ЮНЕСКО бе открита новата специалност „Връзки с обществеността“. С участието на Тодор Петев катедрата стана член съосновател на световната мрежа от катедри на ЮНЕСКО ОРБИКОМ. ФЖМК пое пионерската роля по обучение на първите специалисти по пъблик рилейшън и реклама в България, както и създаването на първата професионална общност на пиар специалистите“, подчерта проф. Минка Златева.

„Коварната болест, която го застигна през 1999 г. не спря неговия хъс за изследвания, за преподаване , за творчество, за контакти с колегите и студентите. Той написа и публикува монографиите „Комуникации и социална промяна“ 2001 г, и „Комуникационната спирала“. Трансформации и конфликти“ 2008 г., които представляват български теоретичен принос в комуникационната наука и конфликтологията. А с поведението в борбата с болестта се превърна в пример за оптимизъм и всеотдайност към науката и образованието на поколения възпитаница на ФЖМК.

Проф. Тодор Петев бе комукаторът на социалната промяна“, каза в заключение на словото си проф. Минка Златева. Тя призова и „новите поколения на ФЖМК помнят и следват достойния и светъл пример на нашите незабравими декани проф. Стефан Бонев Станчев и проф. Тодор Петев.“

Свои спомени разказаха синът на проф. д-р Стефан Б. Станчев – проф. Красимир Станчев, както и синът проф. д-р Тодор Петев – Тодор Петев-младши.

Тодор Петев-младши участва в награждаването на студенти от конкурса на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), посветен на баща му. Тази година той бе на тема „GEN Z събужда града“. Семейството на проф. Тодор Петев отпуска и стипендия на талантливи студенти.

На Академичното тържество бяха представени и студентски филми, посветени на проф. д-р Стефан Б. Станчев и проф. д-р Тодор Петев.

Екатерина Анчева от БДВО връчи плакет на проф. Веселина Вълканова, с който отбелязаха дългогодишното сътрудничество между организацията и ФЖМК.

Снимки: Майя Любомирска