Бедността, безработицата, нераевството между мъжете и жените, все още запазващият се патриалхален модел на семейни отношения са едни от факторите за ръста на насилието над жените. Това бяха едни от основните тези, около които се обединиха университетски преподаватели на дискусията „Насилие в семейството – икономически и социални последици".

Организатори на форума бяха Съюзът на икономистите в България, Съюзът на българските журналисти, Секция „Социологически науки" при Съюза на учените в България, Катедра „Икономическа социология" при УНСС и Стопанският факултет на СУ „Св.Климент Охридски".

Дискусията се състоя в Дома на Федерацията на научно-техническите съюзи и постави акцент както върху формите на насилие, така и на последствията от подобни прояви и възможностите за справяне с проблема.

Форумът, който беше открит от председателя на Съюза на икономистите в България - проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, представи части от проведено проучване по темата. Проф. Хубенова постави и въпросът дали ръстът на домашната агресия отразява тревогата, в която живее българското общество.

Проф д-р Вяра Стоилова от Катедра "Икономическа социология" към УНСС, подчерта в експозето си, че проблемът е изключително тревожен и наблегна на необходимостта от законови правила за защита и превенция от домашно насилие.

Проектът, върху който продължават да работят университетските преподаватели, беше представен от проф. Стоилова в няколко измерения:

- Връзката между жертвата и насилника,

- Насилието като физическо, нои сексуално, икономическо, психологическо и в последно време – технологично,

- Къде се извършва насилието – у дома, на публично място, иил в онлайн среда,

- Рисковите фактори – на характера на насилника, но и на социалната среда.

- Последствията – физически, здравни, социални, икономически.

Проф д-р Вяра Стоилова припомни един от последните случаи на насилие, при който мъж уби жената, с която живее на семейни начала, заради спречкване, след като ден по-рано е бил освободен от работа.

Тя акцентира и върху факта, че по последни данни над 40% от българските домакинства живеят под прага на социалния минимум.

Акцент беше поставен и върху необходимостта да се проучва връзката между жертвата и насилника, например дали става въпрос за интимни отношения, за да се разпознае по-добре различната форма на насилие, която може да е сексуална, физическа, психологическа, икономическа и др.

Разширяват се и проявите на  онлайн насилие чрез различните социални мрежи, Стоилова акцентира, че все още остават скрити различни форми на насилието

Тя не подмина и фактът, че в България все още има тенденция за запазване на патриархалния модел, като жените по-често са тези, които правят компромис с работата си за сметка на грижа за дете или възрастни в семейството.

Поставен беше и въпросът за недостатъчната ефективност на институциите и липсата на достатъчно информация, за да знаят жертвите към кого да се обърнат. В този ред на мисли беше поставени въпросът за ролята на медиите за превенция на насилието.

Доц. д-р Тодорка Кинева от Катедра "Икономическа социология" в УНСС информира, че в рамките на два месеца е направено проучване за проблема с насилието над жени, като са проведени интервюта с адвокати, прокурори, съдии, полицаи, следователи, представители на държавни институции. Мнението на експертите е, че масово се възприема, че в България проблем с равнопоставеността на половете не съществува, като се смята, че това са проблеми, характерни за държавни в Близкия изток. Споделя се мнението, че жената има добри възможности да се развива професионално, но нормалното е мъжът да издържа семейството.

Кинева посочи, че в големите градове се наблюдава по-голямо ниво на еманципация. В същото време в градове като Смолян и Кърджали нивото на равенство между жените и мъжете е по-ниско, защото там са основни патриархалните ценности.

Доц. д-р Александър Стоянов от Катедра "Икономическа социология" в УНСС говори за последствията, при които жертвите на насилие често губят работата и са неспособни да се развиват професионално. Икономическата зависимост принуждава много жени да търпят насилието. В много от случаите жените  се самообвиняват, че те са предизвикали насилието.