Ако нашумялото интервю от 1997 г. на журналистката Миа Сантова с убития на 27 септември т. г. лидер на „Хизбула” Хасан Насрала навремето не е било излъчено и откъси от записа бяха показани от NOVA едва сега, когато за него се заговори в социалните мрежи, то друго едно интервю със същия Насрала, направено от друга българска журналистка – кореспондентката на БНР в Бейрут Бисерка Григорова, е било публикувано още веднага след реализирането му през януари 1999 г. То излиза в седмичника „168 часа” на 12 февруари 1999 г.

За това пред сайта на СБЖ съобщи дъщерята на Бисерка Григорова – също журналистката Дарина Григорова, която работи в Радио „България” на БНР. Тя изпрати и факсимиле с публикуваното в „168 часа” интервю на майка си, както и оригинала на текста му, който предлагаме по-долу. Получихме от нея и кратка биографично-професионална информация за Бисерка Григорова, която мнозина от по-зрялото поколение слушатели помнят със задълбочените ѝ кореспонденции през 80-те и 90-те години на ХХ век, както за събитията в Ливан, така и за целия Близък изток.

Припомняме, че след като на 28 септември т. г. се разбра за гибелта на лидера на „Хизбула” Хасан Насрала при масирано израелско бомбардиране на централата на ливанската шиитска групировка в Бейрут, в медии и социални мрежи бе тиражирано, че през 1997 г. той е дал интервю на българската журналистка Миа Сантова, работеща в „Нова телевизия”, без интервюто тогава да бъде излъчено. Части от него бяха показани от NOVA на 29 септември, когато бе дадена думата и на самата Сантова в онлайн връзка с нея от Виена. Тя в момента е кореспондентка на телевизията там.

В много коментари тези дни бе сочено, че Сантова е единствената представителка на български медии, разговаряла с Насрала. Сега обаче става ясно, че интервю с него е направила и Бисерка Григорова, като то е публикувано в „168 часа” на 12 февруари 1999 г., почти веднага след взимането му.

Ето някои подробности за авторката, която е утвърдено име в българския радиоефир и в нашата журналистика.

Бисерка П. Григорова е родена на  11 юли 1942 г. в гр. Хасково. Основното си образование завършва в столичното 10-то училище. През 1960 г. завършва  Първа френска гимназия – Варна, а през 1965г. – Френска филология в СУ „Климент Охридски“.

След конкурс, през 1974 г. започва работа в Международна редакция на Програма „Хоризонт“ на БНР. От 1980 до 1997 г. е кореспондент на  БНР и на Комитета за радио и телевизия (КТР) в Бейрут – за Ливан и за района на Близкия изток. След това до 2012 г. работи като кореспондент на БНР на свободна практика. Продължава да  отразява събитията в целия регион на Близкия изток. 

По време  на дългогодишния си престой в Ливан сътрудничи с кореспонденции на БНР, БНТ, както и на печатни издания като „Отечествен фронт“, „168 часа“, „Поглед“ и др. От 1980 г. Бисерка Григорова е член на СБЖ.

По-долу представяме нейното интервю с шейх Хасан Насрала, излязло в „168 часа” на 12 февруари 1999 г. То е озаглавено така: „Лидерът на „Хизбула”: Да, имаше тайни преговори с Израел”. Подзаглавието е: „Не е сигурно, че ще свалим оръжие, след като бъде освободен Южен Ливан, признава генералният секретар на движението на съпротивата”.

Насрала е представен със следната биографична бележка, публикувана под негова снимка:

Шейх Хасан Абдел Карим Насрала е роден на 31 Август 1960 година в Западен Бейрут. След като завършва религиозното си образование в Ливан и  шиитския религиозен център в Наджаф, Ирак, през 1979 година се включва активно в движението „Амал”. След нахлуване на израелската армия в Ливан през 1982 година, скъсва с „Амал” заради различия в позицията към израелската агресия и започва да организира съпротивително движение срещу Израел, което става ядрото на „Хизбула”. Член е на ръководството на партията и след убийството на генералния секретар Абас ал-Мусауи от израелските сили, от1992 година го замества на поста. Преизбиран е три пъти за генерален секретар на „Хизбула” през 1993 година, 1995 година и 1998 година. Женен е, с 4 деца. Големият му син Хади е убит при операция срещу израелската армия в Южен Ливан.  

Преди интервюто има и въвеждаща в тогавашната обстановка бележка на авторката:

В Южен Ливан, където Израел окупира „зоната за сигурност”, въоръжените сблъсъци между бойни групи на „Хизбула” с израелската армия и поддържаната от нея милиция „Армия за освобождение на Южен Ливан“ са ежедневни. С взривяване на мини, телеуправляеми експлозивни устройства и атаки срещу израелски позиции в Южен Ливан, „Хизбула” не дава спокойствие на израелската армия, която отговаря с бомбардировки и интензивен обстрел по военни лагери и позиции на движението. Милицията на „Хизбула”, единствената  останала неразоръжена в Ливан, наброява 8-10 хиляди добре обучени бойци. Нейни първи инструктори станаха ирански революционни гвардейци. Според Израел, всяка седмица на летището в Дамаск каца самолет с иранско оръжие за „Хизбула”. В арсенала, използван срещу Израел, има ракети тип „Катюша” или СС-7. Постоянно в прицела на Израел, със заплаха за физическо унищожение, ръководителите на „Хизбула” пазят изключителни мерки за сигурност. Така, до мястото на срещата ми с генералния секретар на партията трябваше да сменим два пъти колата, а в последната – „Рейндж ровър” с опушени странични задни стъкла1 купето беше отделено от седалките на шофьора с тъмна завеска и последният етап от пътуването беше в пълна тъмнина.

Нататък следва текстат на нтервюто с въпроси и отговори:

- От 1990 година в Близкия изток се водят мирни преговори, а повече от 20 години Южен Ливан си остава последният арабски фронт срещу Израел, в резултат на което понася тежестите на израелско-арабския конфликт. Кои сили воюват в Южен Ливан? Има ли опасност да се повтори израелската операция „Гроздове на гнева“ от 1996 година?

- Воюващите сили в Южен Ливан са Израел, който окупира част от ливанската територия, и ливанците, които се бият, за да изгонят Израел от земите си. „Хизбула” е една от партиите, които най-много са се ангажирали във въоръжената борба срещу Израел. „Хизбула” организира съпротивата срещу израелския окупатор за освобождаване на ливанската земя. Ние смятаме, че това е наше национално право и дълг към родината.

Що се отнася до вероятността да се повтори израелската операция „Гроздове на гнева“, ние не изключваме и такива действия. Бенямин Нетаняху може да предприеме подобна стъпка преди предстоящите избори с пропагандна цел. Но засега нямаме потвърдена информация. Във всеки случай положението в Ливан сега е много по-добро от миналото. Ние сме сигурни, че след като Шимон Перес се провали преди три години с „Гроздовете на гнева“, ако е рекъл Аллах, и Бенямин Нетаняху ще се провали, ако започне военна операция.  

- Близо две години мирният процес между Израел и Ливан и Сирия е блокиран. В началото на миналата година за първи път Израел призна резолюция 425 на Съвета за сигурност на ООН, приета през 1978 година, и предложи да се изтегли от окупираната част на ливанската територия. Каква ще бъде реакцията на „Хизбула” в случай на едностранно израелско изтегляне?

- Съпротивата се бори за изтеглянето на Израел от Южен Ливан. Ние искаме прилагане на резолюция 425, но без никакви допълнителни условия от страна на Израел. Настояваме също международната общност да наложи санкции на Израел заради престъпленията му към арабските държави. Но каквото и да е израелското изтегляне, това ще бъде победа за съпротивата. 

- Бившият израелски министър на отбраната Ицхак Мордехай разкри, че Ливан и Израел водят тайни преговори за израелско изтегляне от Южен Ливан. Бейрут и Париж опровергаха това, но в същото време ливанският министър на отбраната заяви, че армията ще заеме всяка освободена от Израел територия. Приемате ли това?  

- Имаше тайни преговори, но те се водеха по времето на предишното правителство на Рафик Харири. Днес (29 януари 1999 г. – б. а.) американският посланик потвърди тази информация. САЩ бяха третата участваща страна, която посредничеше. Но тези контакти бяха прекъснати, защото Израел не предложи нищо ново и повтаряше старите си предложения. Това, че Ицхак Мордехай говори за тях в предизборната си кампания, е с пропагандна цел.

От друга страна, ние нямаме нищо против в която и да е освободена част на Южен Ливан да се настани ливанската армия и силите за вътрешна сигурност. Целта на Съпротивата е да освободи Южен Ливан, а не да се настани там и да бъде заместник или алтернатива на държавната власт.

- Готова ли е „Хизбула” след евентуално едностранно изтегляне на Израел да свали оръжието?

- Позволете ми да не отговоря на този въпрос и да го оставя в тайна. Може да оставим оръжието така, както можем и да продължим борбата. 

- Очаквате ли промяна в израелската политика след изборите? 

- На мнение сме, че всички кандидати за премиерския в Израел – Барак, Мордехай, Нетаняху, не се различават съществено в програмите си. Те са различни само в тона, езика, стила или способността си да лъжат повече или по-малко добре. Поради това сме убедени, че никой от тях няма да промени съдържанието на израелската политика, а само формата ѝ. 

- Южен Ливан се смята за „ключа” за решаването на въпроса с Голан. Ливан и Сирия сега обвързаха взаимно преговорите си с Израел. Не смятате ли обаче, че има разлика в двете досиета? 

- Ливан и Сирия имат общи интереси не само в Южен Ливан. Има общо съдбата им, защото Ливан без Сирия би бил погълнат от Израел. Двете страни взаимно се нуждаят една от друга. Поради това не може да се раздели и борбата им. 

- Какво решение виждате за Южен Ливан? 

- Единственото решение е Израел да се изтегли безусловно от Южен Ливан, както се изтегли през 1985 година от Бейрут, от Сайда и от Тир. Причината беше големият брой жертви, които даваше израелската армия във войната си срещу ливанската Съпротива. Ние нямаме друг избор, освен да продължим да се борим. Така че пред Израел няма друг изход, освен да се изтегли. 

- Размяната на пленници и тела на убити между Израел и „Хизбула” може ли да се приеме като взаимно признаване? Някои виждат в това дори начало на диалог. 

- Не, процесът не означава, че Израел признава Съпротивата и обратното. Размяната на пленници става между врагове, които не се признават. Ние не смятаме, че преговорите с Израел биха били ползотворни.

- Вярвате ли в американските инициативи за деблокиране на мирния процес? Желаете ли Европа, по-специално Франция, да играе политическа роля в мирния процес?

- Първо, по принцип, както вече посочих, в района не тече мирен процес. От друга страна, всички арабски държави отдавна призовават Европа да играе по-активна роля. След операцията „Гроздове на гнева“ бе създаден петстранен комитет за контрол върху примирието. Ние бяхме тези, които поискаха Франция да бъде включена в него, за да има Европа свой представител и средство за въздействие. Най-голям проблем в района е американският монопол.

- „Хизбула” е считана за проиранска партия. Какви са връзките ви с Техеран? Как се развиват на фона на последното ви посещение там? 

- Иран е ислямска страна и, разбира се, подкрепя Ливан, Сирия и палестинците в конфронтацията им с Израел. Ние уважаваме тази държава и сме установили връзки на приятелство и сътрудничество и тези връзки са добри и стабилни. Естествено, ние не сме проиранско  движение. Що се отнася до последното ми посещение в Техеран, то беше рутинно в рамките на редовните обсъждания на проблемите в района. Иран е страна, която заема твърда позиция за подкрепа на Сирия и Ливан в конфликта с Израел. 

- Какви са отношенията ви със Сирия и най-вече след срещата ви с Башар Асад, сина на сирийския президент?

- Преди седмица се срещнах с Башар ал Асад. С него имаме добро приятелство и се срещаме по възможност често, защото той отговаря за положението в Ливан. Важно е за всички партии в Ливан да имат стабилни връзки със сирийското ръководство.

- Конфликтите в Близкия изток, а и на Балканите с години не могат да намерят решение. Каква е причината?

- Американската политика за всеки район по света има различен аршин. При ударите срещу Ирак не бяха консултирани европейските страни. Но когато трябва да се предотвратят кланетата, вършени от сърби в Косово, тогава САЩ питат Европа. А тук, в Близкия изток, снабдяват Израел с оръжие, за да продължава окупацията.

Политиката на САЩ е ясна за всички народи по света. В международните отношения преобладава логиката на по-силния. Останалите държави не уважават САЩ, а се страхуват от тях. Косово е продължение на конфликта в Босна. Още от началото международната общност трябваше да предотврати военните действия.

Пред населението има само два избора: или да живеят в мир, или да се разделят, но без кръвопролития. В Босна международната общност остави страните в конфликта да се бият няколко години. Проблемът в Косово трябва да се реши по политически начин. Международната общност ще носи отговорност, ако югославската армия върши кланета. Крайното решение е политическо, а не военно. 

- Според турския печат кюрдският ръководител Йоджелан се намира в Ливан.

- Ливан официално отрече, че Йоджелан се намира в страната. Според други вестници ръководителят на ПКК бил в Европа. Що се отнася до кюрдския проблем, той е вътрешнополитически. Не мога да давам оценки на турското ръководство, но то подготвя условия за криза в Турция.

Автор: Бисерка Григорова

Превод от арабски: Милена Петрова, прес-аташе на посолството на Република България в Бейрут