Дванадесетата награда за правата на човека „Вацлав Хавел“ – която отличава изключителни действия на гражданското общество в защита на правата на човека – беше присъдена на водещата венецуелска политическа фигура от опозицията Мария Корина Мачадо.

Наградата от 60 000 евро беше връчена на специална церемония в деня на откриването на есенната пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург, информира сайтът на организацията.

Мария Корина Мачадо е съосновател и бивш лидер на венецуелската организация за граждански инициативи "Súmate" ("Присъедини се"), бивш член на Националното събрание на Венецуела и в момента национален координатор на политическото движение "Vente Venezuela" ("Ела, Венецуела"). Тъй като по съдебно решение тя не получи възможност да се кандидатира на последните президентски избори във Венецуела на 28 юли, а заради опрганизиране на опозиционни протести против обявените им резултати срещу нея започна разследване, тя се укри през август 2024 г., заявявайки, че се страхува за живота си, свободата си и тази на съгражданите си.

Наградата „Вацлав Хавел“ бе получена от дъщерята на Корина Мачадо – Ана. Връчвайки я, президентът на ПАСЕ Теодорос Русопулос подчерта, че Съветът на Европа „застава до онези, които рискуват живота си, за да направят нашите общества по-демократични и справедливи“.

Самата Корина Мачадо, обръщайки се към Асамблеята дистанционно от Венецуела, каза, че се чувства „дълбоко развълнувана, почетена и благодарна“, че е първата жена от Латинска Америка, удостоена с отличието. „Искам да посветя това признание на милионите венецуелци, които всеки ден въплъщават ценностите и идеите на Хавел – някои дори без да го осъзнават.“

Тя заяви, че нейното движение демонстрира "победата на демократите над диктатурата" на последните избори във Венецуела и допълни: "Днес нашата борба продължава, защото истината продължава, докато не надделее."

Другите двама номинирани бяха азербайджанският правозащитник и активист Акиф Гурбанов, който в момента е в предварителния арест в Баку, и грузинската феминистка и адвокат по правата на човека Бабуца Патарая, която присъства на церемонията.

Пред Асамблеята говори и руският опозиционен лидер Владимир Кара-Мурза, който беше задържан в Русия, когато беше удостоен с наградата „Хавел“ през 2022 г. Той беше освободен през август тази година като част от размяна на затворници.

Наградата за правата на човека „Вацлав Хавел“ се присъжда всяка година от ПАСЕ, в партньорство с библиотеката „Вацлав Хавел“ и фондация „Хартия 77“, „в чест на изключителни действия на гражданското общество в защита на правата на човека в Европа и извън нея“.

Другата връхна точка в работата на есенната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), която се провежда в Страсбург от 30 септември до 4 октомври 2024 г., е утрешното изслушването относно задържането и присъдата на Джулиан Асанж и смразяващия ефект от това върху човешките права.

Както вече ви информира сайтът на СБЖ, Джулиан Асанж ще присъства на изслушване в Страсбург.

В сряда предстои и пленарен дебат по тази тема от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, като и двете събития ще бъдат предавани на живо.

Изслушването се организира от Комисията по правни въпроси и права на човека на Асамблеята в рамките на специален доклад по тази тема.

В неотдавнашна проекторезолюция, базирана на изводите от доклада, комисията изрази дълбока загриженост от грубото отношение към Асанж, предупреди за неговия „смразяващ ефект“ и призова Съединените щати, държава наблюдател в Съвета на Европа, да разследват предполагаемите военни престъпления и нарушения на правата на човека, разкрити от него и Wikileaks.

Комисията заяви, че счита, че „непропорционално тежките обвинения“, повдигнати срещу Асанж от американските власти, както и тежките наказания, предвидени в Закона за шпионажа за участие в журналистически действия, попадат в рамките на изискванията, посочени в резолюция на Асамблеята от 2012 г на определението за политически затворник.

Асамблеята – която събира парламентаристи от 46-те държави-членки на Съвета на Европа – трябва да обсъди и гласува проекторезолюцията на комисията.

М.Л.