В СБЖ оставаме верни на истинската журналистика като обществена мисия и обществен коректив, като винаги критичен, смел, разобличаващ глас, като морален стълб на Държавата на духа. Търговията и пазарът са от областта на съвсем други професии

Днес отбелязваме 126 години от рождението на един от най-светлите български поети – Христо Смирненски, оставил ни за краткия си 25-годишен живот 800 прекрасни стихотворения и многобройни талантливи фейлетони от всеотдайната му публицистична работа в няколко периодични издания. Емблематична и горчиво вечна е неговата „Приказка за стълбата”. На нашия сайт припомнихме вчера и дадената от него преди 105 години сатирична диагноза за псевдожурналистиката – „Репортьор”.

Пак днес се навършват 25 години от кончината на големия руски и световен интелектуалец, изключителния познавач и ценител на българската култура и на приноса ни чрез делото на пресветите братя Кирил и Методий за световното културно наследство – акад. Дмитрий Лихачов, който с пиетет говореше за България като за Държава на духа.

А утре, на 1 октомври, светът очаква първите публични изявления на съвременния рицар и мъченик на свободното слово и свободата на информацията Джулиан Асанж, след като през юни т. г. той бе освободен от лондонския затвор в резултат на унизително споразумение с правосъдието на САЩ, оказало се единственият начин да се спре проточилата се години наред разправа с разобличителя от „Уикилийкс”.

СБЖ многократно през годините надигаше глас в защита на Асанж и винаги активно се присъединяваше към световните кампании за неговото освобождаване, заедно с Международната федерация на журналистите и с Европейската федерация на журналистите, чийто колективен член е нашият Съюз.

За 180-годишната история на българската журналистика СБЖ добре е опознал изпитанията, през които са минавали и нашите героични защитници на истината и на достойното свободно слово. Помним жестоката съдба на Йосиф Хербст, чийто девиз „Никому в угода, на никого напук” сме приели като свой. Съдба, споделена и от създателя на далия трибуна и на Христо Смирненски „Червен смях” – Христо Ясенов. В същата трагична редица са и Гео Милев, и Сергей Румянцев, и Никола Вапцаров...

За съюз като нашия никога не е имало съмнения, че и днес, както и във всички времена, обществото винаги е жадно за свободно, смело и честно слово, за журналистика на морала и достойнството, дори на цената на себеотрицанието и саможертвата.

Никога и никъде на хора с такава позиция не им е било лесно. Не е лесно и днес, когато отвсякъде са спуснати рамки, условия, регламенти и чисто финансови, пазарни механизми, в които на свободното слово и на журналистическата независимост им е крайно трудно да виреят. Този „прекрасен нов свят” е предвидил и примамливи вратички към хранилки за медии, готови да бъдат третирани като „бизнес”, да преследват търговски интерес и да следват пазарните канони.

Само че истинската, отдадената на обществото журналистика никога не е била и не може да бъде „бизнес”. Тя е мисия, тя е отговорен обществен фактор, който формира мнение, поведение, избор на път за развитие, на бъдеще.

Миналата седмица известна журналистка заяви по време на организирано от няколко НПО с участието на влиятелен посланик обсъждане за форми на финансиране на медии: „В крайна сметка ние сме бизнес, а бизнесите трябва да работят с подходящо финансиране“. Сигурно си има причини, за да узрее за такава откровеност. Всеки е свободен да избира пътя си.

Но журналистиката, която в СБЖ смятаме за истинска, никога няма да е „бизнес”.

Оставаме верни на журналистиката като обществена мисия и обществен коректив, като винаги критичен и смел глас, като стълб на морала, честта, истината и Държавата на духа – не на бизнеса.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ