Културното съдържание не достига до масовата аудитория, показва изследване на дипломантка на ФЖМК

  • 11.08.2024
  • БНР
Вяра Николова. Снимка: Радио София

Културната журналистика в България и мястото на безплатните издания е тема на дипломна работа и изследване, което Вяра Николова прави между 1 октомври 2023 и март 2024 г С анализ на няколко издания в този период, тя се дипломира във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет.

Младата дипломантка на ФЖМК споделя Вяра Николова, че темата "Култура" е отдавнашна нейна страст, а идеята да пише за безплатните издания е плод на мигновено вдъхновение.

С какво безплатните издания за култура са различни от платените и от останалите медии?

"Освен, че се разпространяват безплатно, те могат да бъдат срещнати навсякъде – в кафенето, ресторанта, или някъде по улицата. Много по-лесно достъпни са, но може би не успяват да изпъкнат, колкото големите платени платформи и са по-видими за една по-тясно специализирана аудитория, за разлика от по-големите масови медии, предназначени за масовия читател, там културата дори "потъва", посочва Вяра Николова в интервю пред Даниел Ненчев за предаването "Радиокафе" по "Радио София" на БНР.

По думите й таргетът на безплатните медии са хората, които се интересуват от култура, които искат да четат не само за това какво става в политиката и в обществото, но имат нужда и от храна за душата. Търсачи на култура.

Каква е оценката на културната журналистика в България и как се потребява културно съдържание?

Младата изследователка посочи, че консумираме не само културно, но и медийно съдържание и то е предимно в социалните мрежи, защото буквално живеем в тях.

"За оценката на културната журналистика, много е добре положението но има и доста критики, които и самата аз усещах, а исках да видя дали и другите хора ги виждат, именно за това, че културата някак потъва на фона на цялото съдържание. Има твърде много лайфстайл в някои медии, или залагат изцяло на лайфстайла. Там няма култура, залага се повече на политическия живот и храната за ума, не само за душата" изтъкна тя.

Един от основните изводи на изследването, което Вяра прави е, че културното съдържание не достига до масовата аудитория, която имат масовите медии, където културата и лайфстайла са в една постоянна борба помежду си, в която често не печели културата.

Какво от културата би било добре да достига до масовия читател?

Според младата изследователка и журналист, във всяка една сфера на културата има неща, които трябва да достигнат, но качеството на поднасяне на културното съдържанието е на първо място, да има по-голямо разнообразие на жанрове.

"Докато изследвах тази сфера, срещнах много материали на тема кино, музика, но литературата беше най-малко засегната. И поне аз си го обяснявам с това, че липсва достъпността на литературната тема по начина, по който тя се поднася", поясни тя