На 23 юли се навършват 82 години от разстрела на поета антифашист Никола Вапцаров и на другарите му антифашисти Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов на Гарнизонното стрелбище в София. По фашисткия Закон за защита на държавата в периода 1941-1944 г. на Стрелбището са екзекутирани общо 55 антифашисти.
На митинга, организиран днес на Гарнизонното стрелбище от Българския антифашистки съюз (БАС) в памет на Никола Вапцаров и на всички български антифашисти, дали живота си в борбата с фашизма, говориха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, родствениците на Никола Вапцаров – Мая Вапцарова и Никола Николов Вапцаров, председателят на ГС на БСП Иван Таков.
„Мъдростта на Вапцаровите думи е нашият естествен човешки ориентир. Най-важното им послание е, че никой няма право да ни отнема бъдещето. А бъдещето е в наши ръце,“ каза в словото си Илияна Йотова.
Тя продължи: „Всяка година сме тук, за да сведем глави и да направим своя прочит на мъченическата смърт на Вапцаров и неговите другари. За да потърсим отговорите на въпросите, които поставяше Вапцаров. Най-важният – ние ли сме бъдещите хора, за които мечтаеше един от най-големите идеалисти и хуманисти на 20-и век? “
Илияна Йотова посочи: „Така му отредиха съдбата и човешката памет – той бе разстрелян физически заради своите мисли, идеали и вяра, но именно те подписаха неговото безсмъртие“.
Вицепрезидентът определи Вапцаров като гениален поет, чиито думи се забиват като остри стрели в човешкото съзнание. „Вапцаров пишеше за общочовешките истини, за човешката свобода и търсеше нейните измерения, мечтаеше за справедливост и равенство. За тях мечтаем и днес“, заяви Йотова. „В своите стихове той написа „какво значи тук някаква си личност“. Личността на Вапцаров означава много. И днес ни учи да вярваме в хората, които са най-голямото богатство на света, да прощаваме, да очакваме, да имаме надежда. Толкова е важно това в свят, опустошен от кръв и конфликти, в общества, в които хората са настръхнали един срещу друг, в които има не любов и надежда, а конфронтация и омраза“, изтъкна Илияна Йотова.
Вицепрезидентът благодари на всички хора, които всяка година на 23 юли почитат паметта на Вапцаров. „Благодарение на вас дебелите мрежи на забравата никога няма да обвият делото на Вапцаров и неговите другари. Учим децата си да рецитират стиховете на Вапцаров, тълкуваме думите му, предаваме посланията му на поколенията“, заяви Йотова. „Ако днес изневеряваме на неговите послания, означава, че го разстрелваме отново. Трябва не само да помним думите му, а да разбираме това, което се крие зад тях“, посочи тя.
„Много обещания се дават днес, създават се очаквания в хората, които търсят надежда в управници, в политици, в държавата. Но бързо тези обещания се захвърлят в калта. Остава Вапцаровата вяра, която „бронебойни патрони“ не могат да пробият“, отбеляза вицепрезидентът.
Втора сред изказалите се на възпоменателния митинг днес на Гарнизонното стрелбище бе Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Тя също отдаде в словото си почит към паметта на големия поет антифашист Никола Вапцаров и към всички 55 антифашисти, разстреляни на Стрелбището в периода 1941-1944 г.
Тодорова благодари на всички събрали се и специално на журналистите, изразявайки надежда, че ще отразят събитието такова, каквото е. Тя припомни, че мисията на журналистиката не може да бъде друга, освен да показва истината и само истината, като подчерта, че СБЖ се старае винаги в дейността си да бъде стожер и трибуна именно за това.
Снежана Тодорова благодари и на присъстващите учители, които продължават да пренасят огъня на Вапцаровото слово в новите поколения и не позволяват той да угасне.
„Вапцаров бе велик идеалист. Наш общ дълг е да следваме неговия светъл и хуманен устрем към правда и справедливост,“ каза Тодорова. Тя изтъкна: „Заредената с общочовешки идеали поезия на Вапцаров, преведена на над 40 езика, продължава да разнася славата на България по света. Буквално миналата година дойдоха и нови преводи на негови стихове на фарси и на бенгалски. Много хора в различни кътчета на планетата знаят за страната ни, само защото сърцата им са се разтуптели от безсмъртното слово на Вапцаров“.
За силата на Вапцаровата поезия и вяра говори и председателят на СБП Боян Ангелов. Мая Вапцарова ги определи като „трайна светкавица в непрекъснатото движение на светлината на нашите мечти“. Никола Николов Вапцаров изтъкна, че от заветите на Вапцаров и другарите му „покълва народ наследник“ на идеите и морала им. Той благодари на уредничката на музея „Никола Вапцаров“ – Катя Зографова, за дългогодишните ѝ усилия да брани поета „от всички следващи разстрели“. Иван Таков подчерта колко необходими са ни и днес Вапцаровите смелост и човеколюбие, като обобщи: „23 юли е нашата връзка с миналото, което ни зарежда за бъдещето.“
Край ораторите на митинга стояха също изпълняващият длъжността председател на БСП Атанас Зафиров и евродепутатът от БСП Кристиян Вигенин, но те не се изказаха.
Емоционалният градус на митинга, воден от председателя на БАС Евгений Белий, бе особено висок, благодарение на пламенните изпълнения на Вапцарови стихове от актьора Георги Златарев. Ето едно от изрецитираните от него стихотворения на поета антифашист:
С Е Л С К А Х Р О Н И К А
По радиото някой
шумно спори.
С кого?
Не знам.
А може би с народа.
Говори си и нека си говори,
нали затуй му плащат хората.
„Държава има,
има власт, която
неспирно бди
за ваште интереси.
Хвърлете лозунга!
Плаката на земята!
Народът е доволен,
сит
и весел.“
Във кафенето
някой се изсекна
и дълго три
със здравите опинци,
огледа се и каза уж полека:
— Комай ни лъжат
тия синковци.
А и в писанието
писано е божем:
„Глас народен — глас божи.“
— Комай си прав —
обади се от ъгъла
един младеж
със глас от глад изстинал, —
нали така ви лъгаха
и през
петнайсета година?
И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
1940 г.
Възпоменателният митинг завърши с поклонение на мястото на разстрела на героите антифашисти в музейната част на Гарнизонното стрелбище. Вицепрезидентът Илияна Йотова поднесе венец. Венци и цветя бяха поднесени също от БАС, БСП, СБП, СБЖ и други организации, както и от многобройни граждани.
Следобед, от 17.30 ч., край скулптурата на Николай Шмиргела, представяща Вапцаров като огняр с книга и с лопата в ръка и разположена в градинката на гърба на Националната галерия (Двореца), се състоя традиционното литературно четене на поетични творби в памет на големия ни поет и антифашист. Инициатор на събитието е Съюзът на българските писатели и водещ бе председателят на СБП Боян Ангелов.
Сърцати аплодисмени събраха три съвсем млади, но талантливи и изпълнени с емоция рецитаторки от Народното читалище "Никола Вапцаров" в Годеч. Те вдъхновено и нелектризирщо изрецитираха емблематични творби на безсмъртния поет от единствената му излязла приживе стихосбирка "Моторни песни".
Сред представилите свои творби поети бе и Ивайло Диманов – поет, бард, журналист и член н УС на СБЖ. Той изрецитира стихотворението си "Надежда", чийто песенен вариант е известен и като Песничка за добрите хора.
Свои творби рецитираха също поетите Атанас Капралов, Петър Андасаров, Иван Есенски, Мая Вапцарова (племенница на поета), Боян Ангелов, Анжела Димчева, Венцеслав Пейков, Петко Коцев, Боян Бойчев и много други. Говориха също директорът на музея "Никола Вапцаров" Катя Зографова и председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий.
Участниците поднесоха цветя пред скулптурата на Вапцаров и си направиха обща снимка пред нея в края на поетичния рецитал.
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.