Изследване сочи: Журналистите не говорят за цензура, но избягват да правят разследвания и да критикуват властта

  • 19.06.2024
  • СБЖ
  • Майя Любомирска

Прелюбопитно изследване представиха днес от Факултета по журналистика и масова комуникация(ФЖМК) и по-точно новосъздаденият Център за медийни изследвания. То показа една обезпокоителна тенденция: колегите казват, че не са цензурирани, но в същото време избягват и не правят разследващи материали и не критикуват властта.

„Журналистическата професия: журналистически умения, компетентности, ценности и роли“ е първото емпирично изследване на Центъра за медийни изследвания. Центърът е новосъздаден към ФЖМК и има амбициозната задача да изследва с метода на метаанализа въздействието и медийните трансформации върху обществените процеси в България. Събитието, в което взеха участие медийни експерти, журналисти, комуникационни специалисти и анализатори, беше излъчвано директно на платформата ZOOM.

Да припомним, че сайтът на СБЖ ви информира за предстоящото събитие.

Представяйки проекта и изследването деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова подчерта, че целта е да започне важният разговор за трансформациите в българската медийна среда и необходимостта от нейното устойчиво и фокусирано изследване и анализ с цел установяване на рисковете пред медиите и журналистиката като част от демократичните процеси в България. 

Изследването „Журналистическата професия: журналистически умения, компетентности, ценности и роли“ е целяло максимална представителност и и е осъществено в периода март – април 2024 г. В него са взели участие чрез анкета с имейл 600 действащи журналисти, които са отговаряли на въпросник с 18 въпроса. Изследването е с национален обхват, всички участващи са с висше образование, като 62% от журналистите са със степен магистър, 15% - с бакалавър, и 22% - доктор.

Един от най-интересните изводи на изследването идват от отговорите на въпроса „Упражнявана ли е цензура върху журналистическата ви работа“. Близо 80% или по-точно 79,7% - отговорят, че никога не е упражнявана цензура на тяхната работа, 6,4% признават, че предпочитат да не отговарят, и едва 7,9% казват, че са били цензурирани многократно. 38% отговарят, че при никакви обстоятелства не биха си наложили автоцензура, 42% казва, че се автоцензурират, защото се страхуват за живота и здравето си, 36% - заради физическа саморазправа, 34,5% се страхуват от делата-шамари, формулирани в случая с отговора съдебно преследване, а 23% се притесняват от уволнение.

В същото време журналистите в преобладаващата си част – над 75% представят положително властта във всекидневната си работа, близо 23% никога не се занимават с разследване на хора от властта, а 52,1% понякога правят такива разследвания.

Най-устойчиви етични правила според анкетираните журналисти са почтеността, обективността и точността, както и фактът, че „аудиторията не е тъпа“, според отговорите. На последно място в етичните правила стои уважението към личността и скръбта на хората- едва 4% се съобразяват с тази етична норма.

Най-малък процент от анкетираните журналисти – 4%, смятат, че функцията на журналистика е безпристрастно да информира. Преобладава мнението, че трябва да възпитава, да е коректив на властта – 12,7%,да обяснява и предупреждава, да е обществен защитник.

Всички резултати от изследването „Журналистическата професия: журналистически умения, компетентности, ценности и роли“ на Центъра за медийни изследвания към ФЖМК могат да бъдат видени на този линк.