Соня Момчилова, СЕМ: В програма „Христо Ботев“ да не канят само събеседници от НПО

  • 23.05.2024
  • СБЖ
  • Майя Любомирска
Стоп кадър от днешното заседание на СЕМ. Снимка: Майя Любомирска

На редовното си заседание Съветът за електронни медии (СЕМ) прие докладите за резултатите от фокусираното наблюдение за спазване на индивидуални лицензии на Българското национално радио (БНР) за програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Както стана традиция от времето, когато Соня Момчилова беше избрана за председател на медийния регулатор, заседанието можеше да бъде проследено в реално време в платформата ZOOM.

От докладите на фокусираното наблюдение и на двете програми на БНР става ясно, че лицензиите се изпълняват и няма проблем. Затова и докладите бяха приети единодушно с по пет гласа „За“.

Соня Момчилова обаче постави един много важен проблем, който продължава да стои пред общественото радио. Той беше обсъден още по време на посещението директора на Европейския съюз за радио и телевизия(EBU) Ноел Карън, който през февруари тази година беше на посещение у нас, за което сайтът на СБЖ пръв ви информира.

Тогава по време на дискусията с членовете на СЕМ Карън постави въпроса за съвместяването на работата на журналисти в обществени медии и неправителствени организации. Както каза и днес по време на заседанието членът на СЕМ Галина Георгиева, „има информации, че журналисти и служители на Българското национално радио, които описват в своите отчети към неправителствените организации участието и това време, което е включено в БНР. Опасението на част от съветниците в Съвета за електронни медии е, че ефирът на Българското национално радио става повод това да бъде част от докладите на неправителствени организации и то да бъде финансирано допълнително. Това са притесненията, за които стана дума и на срещата с директора на Европейския съюз за радио и телевизия, на вътрешни наши срещи, а и, смятам, сега“.

Соня Момчилова днес първа повдигна въпроса и посочи, че има лични впечатления от профила на събеседниците в културни и публицистични формати на програма „Христо Ботев“, които са основно от неправителствени организации. Според нея БНР като обществена медия трябва да представя и други гледни точки, за да проследява нагласите в обществото. На един следващ етап това може да бъде възложено и за мониторингово наблюдение, каза още Момчилова.

Проблемът е изключително важен и от професионална, и от морална гледна точка особено за журналистите от обществените медии. И най-вероятно ще бъде поставен на генералния директор на БНР Милен Митев по време на неговия шестмесечен отчет, който той ще представи пред СЕМ след изборите на 9 юни т.г.

По отношение на доклада за мониторинговото наблюдение за спазване на лицензията за програма „Хоризонт“ на БНР, която обхваща периода от 25 март до 7 април, стана ясно, че няма нарушения на програмното време. Лицензията изисква новините да не са по-малко от 11 процента от дневното програмно време и не по-малко от 8 процента от дневното програмно за новини с регионална тематика. Наблюдението показва, че новините се движат между 11 и 13 процента на ден, а регионалните новини – между 14 и 28 процента на ден. Това налага и изводът, че „Хоризонт“ изпълнява лицензионното условие за обем новини и регионални новини през целия наблюдаван период.

Актуалните предавания трябва да бъдат не по-малко от 35 процента от седмичното програмно време, като не по-малко от 4 процента с регионална тематика. Наблюдението показва, че програмата има по 44 процента актуални предавания всяка седмица, като регионалната тематика варира между 11,6% и 11,8% в двете наблюдавани седмици.

Мониторингът отчита още, че образователните предавания, детските и младежки предавания, както и предаванията, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и рискови групи, изпълняват лицензията.

Същите бяха и констатациите по отношение на програма „Христо Ботев“, която също спазва и изпълнява лицензията.

Симона Велева обърна специално внимание, че БНР програма „Христо Ботев“ е направила специален подкаст за български жестов език, както и доста иновативни и атрактивни форми за хора с увреждания. Отделно, се провежда за поредна година конкурсът „Зрящи сърца“ за хора с нарушения на зрението“.