Степента на политическата демагогия е несравнимо по-голяма днес, отколкото едно време. Съответно обслужващият персонал в лицето на медиите боледува точно от тази болест.

Това коментира пред в предаването "Радио Точка" по програма "Хоризонт" на БНР журналистът Йото Пацов, някогашен кореспондент на в. „Работническо дело“, който заедно с Любен Антонов влиза в забранената радиационна зона след взрива в атомната електроцентрала Чернобил на 26 април 1986 г.

Ето част от казаното на журналиста:

Написах роман, тъй като бях шокиран от събитията в България по време на Възродителния процес. Струваше ми се, че не може нищо по-страшно да се случи на страната, от това, на което бях свидетел тогава. Само че съм свидетел, оттогава насам, как България забрави всичките си постижения в името на съмнителна пропаганда на неща, които са абсолютно недостъпни.

"Много съм разочарован в най-добрите си надежди. Това ви го казва човек, които е минал средата на живота си и не се съмнявам, че младите хора като вас гледат с надежда и упование“.

Според Пацов „днешната журналистика и медии са по-несвободни от тези преди 1989 г."

Защото автоцензурата при нас съществуваше, но беше в резултат, в голяма степен, на лични убеждения. Автоцензурата днес е в резултат на съобразяване със статуквото и то по безпардонен начин. Информационно затъмнение смятам, че има по множество теми. Информационно затъмнение има по отношение на събитията в Израел, на войната в Украйна, БРИКС, на Китай и т. нат. Ние не можем да избираме информацията и информационните източници и това също е резултата на информационното затъмнение.

Пацов и Любен Антонов влизат в забранената радиационна зона на Чернобил и след това са настанени за лечение в болница в Макаров.

За Чернобил да споменем героизма на някои от хората, които все пак полагат живота си, за да предотвратят най-страшното, ако това е бяла пропаганда, аз съм за това да се говори за тези хора. Защото, както чудовищната небрежност на една порочна практика предизвика Чернобил, така и героизма на смели мъже предотврати по страшна катастрофа.

В болницата в Макаров с Антонов се срещнахме и се снимахме с две от момчетата - пожарникар и милиционер, които доживяваха последните си дни, защото бяха влезли, въпреки забраната, да спасяват мъртвите си другари. По стечение на обстоятелствата сме били пощадени от радиоактивно замърсяване, защото преобладаващите ветрове се отнесли основна част от облака в други посоки – северозапад.

Ако това е вярно, България не е била изложена на интензивно замърсяване. Пропагандата действа в едната и другата посока, и приказките за огромните марули и тайното намерение да бъдем изтребени, са едни теории, които не почиват на реална основа. Ние с Любен Антонов оцеляхме след едно такова влизане в такава зона и това е факт.