По повод 180-та годишнина от зараждането на българската журналистика и 130-та годишнина от началото на организираното журналистическо движение у нас на 19 април в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив се състоя конференция на тема „Медии и туризъм“.

С форума стартираха честванията, посветени на двете важни годишнини, които отбелязва през 2024-та най-старата и авторитетна професионално-творческа и синдикална журналистическа организация – СБЖ, в която членуват повече от 3200 журналисти.

В конференцията участваха председателката на СБЖ Снежана Тодорова, членове на УС и КС на СБЖ, председателите на пловдивските журналистически дружества, колеги журналисти от страната и представители на медиите в града, пише plovdiv-online.com.

Форумът „Медии и туризъм“ се организира от пловдивските дружества към СБЖ в партньрство с Община Пловдив.

Конференцията бе открита от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и заместник-кмета по „Култура, археология и туризъм“ на Община Пловдив Пламен Панов.

„Списание „Любословие“ на Константин Фотинов поставя началото на родния печат. В Пловдив започва и просветителската дейност на Найден Геров, чиято е заслугата за първи път да се отбележи Празникът на Светите братя Кирил и Методий през 1851 г., а 6 години по-късно да започнат да се провеждат редовно тържества по повод българската просвета и култура и славянската писменост в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом“, посочи  Снежана Тодорова.

Тя подчерта, че се радва да открие първият форум на честванията на СБЖ в Пловдив с тема за туризма. „Имаме много колеги, които с удоволствие пишат за красотите на нашата родина. Има какво да се покаже в България и има защо туристите да идват у нас. Мисля, че през последните години има подчертано засилен интерес към туристическото богатство, към това, което България може да предложи и на чуждестранни туристи, освен на българите. България е малка, но много красива страна и си заслужава тя да бъде открита и преоткрита от нашите чуждестранни приятели и гости“, обобщи председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

Заместник-кметът Пламен Панов запозна гостите с актуална информация за политиките на община Пловдив, реализирани чрез Културния календар, който обхваща множество прояви с местно, национално и международно значение, свързани с опазване на културното наследство и памет, обогатяване на културната идентичност, подобряване на достъпа до култура на жителите на общината чрез децентрализиране на културните процеси, развитие на изкуството, творческите и културни индустрии и културния туризъм, популяризиране на културата на Пловдив по света.

Павел Панов изтъкна: „След пандемичните ограничения в следствие на ковид кризата от последните две години, 2023 г. показа, че туристическия сектор в Пловдив е достигнал пълно възстановяване от кризата, като статистическите данните сочат и ръстове в повечето икономически индикатори спрямо успешната 2019 г., в която Пловдив беше Европейска столица на културата. По данни на НСИ за 2023 г., общият брой реализирани нощувки в местата за настаняване за 2023 г. възлиза на  661 967,  и регистрира ръст от 28 % спрямо предходната 2022, и 30% в сравнение със същия период на 2019 г. По този показател, повишението при българските граждани е с 18% за 2023 спрямо 2022 г., и с 38 % спрямо 2019 г. При чуждестранните граждани, реализираните нощувки са 43% повече спрямо 2022 г., и надвишават нивата от 2019 г. – 20% повече“.

Заместник-кметът говори и за дейностите по проекта на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 „Културното наследство на Пловдив, представено в ревитализирани, реставрирани и реновирани места“, по Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансиран от ФМ на ЕИП 2014-2021 г. В него са включени 7 културни институции – Градска художествена галерия, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека „Иван Вазов“ и ОИ „Старинен Пловдив“. Партньор на община Пловдив е Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.

Проектът включва подобряване на условията и качеството на представяне на богатото културно наследство на Община Пловдив чрез реновиране и прилагане на интерактивни методи в 7-те културни институции в рамките на града. Реализираните дейности стимулират по-широк интерес към културното наследство и включват: обновяване и ревитализиране на помещения; закупуване на витрини за постоянните експозиции и техника за интерактивно представяне на експонатите; разработване на мобилно приложение – тип quest игра, включващо аудио гайд, което представя сградите, залите и част от експонатите на културните институти по интригуващ за посетителите начин.

Пламен Панов разказа за пръв път пред медиите и дни преди старта, детайли за новото мобилно приложение „Артефакт Пловдив“ (ART&FACT PLOVDIV), създадено по проекта, което свързва всички културни институции в Пловдив. Проектът цели да привлече повече млади хора да посетят културните институти на Пловдив, да предизвика интерес към културното наследство на града у българските и чуждестранни туристи, както и да направи по-интересно и завладяващо преживяването на посетителите вътре в самите експозиции.

Използвайки мобилно приложение с обогатена/добавена реалност, различните целеви публики, вместо просто да виждат информация, ще имат възможността да взаимодействат с нея – да чуят интересен разказ, да търсят “съкровища”, да научат повече за Пловдив, да разглеждат в детайл експонати, да подредят триизмерен пъзел, да се забавляват, играейки игра, както и да отнесат виртуално част от Пловдив в своята “дигитална” раничка вкъщи, а накрая и да спечелят награда.

„Пловдив е един от българските градове, в които журналистиката ни има сериозна биография още преди Освобождението. Заслужава си да споменем някои факти. В Пловдив д-р Иван Богоров редактира първото българско специализирано периодично издание (на икономическа тематика) – сп. „Журнал за наука, занаят и търговия“, което започва да се печата в Белград през 1862 г. Найден Геров публикува статии в тогавашния периодичен печат в подкрепа на борбата за църковна независимост. От Пловдив Христо Г. Данов прави много популярния „Летоструй или домашен календар“ (1869-1876), печатан във Виена. Йоаким Груев изпраща редовно дописки до „Цариградски вестник“, рекордьор сред тогавашните вестници с 14 години живот. И още много, много други“. Това отбеляза в откриващия панел Наско Начев, председател на ПЖД „Глас“, който бе в ролята на модератор на конференцията.

Екатерина Кючукова, член на УС на СБЖ, изнесе презентация за журналистите от град Пловдив и медиите, в които работят с фокус – партньорството им с институциите за развитието на Пловдив като културна и туристическа дестинация, съвременните подходи за презентиране на забележителностите в региона, както и неизменната роля на журналистите в живота на хората.

Презентация направи и Георги Найденов, председател на ПДЖ „Европрес“, президент на Международната академия „Европрес“ и президент на фондация „За хората с добри сърца“.

Гостите от СБЖ разгледаха вчера следобед Епископската базилика на Филипопол, посетиха „Вила „Юстина“, а вечерта присъстваха на официалното откриване на обновената Дондукова градина.

Днес, 20 април, представителите на СБЖ разглеждат културно-историческото наследство на Старо Железаре, Старосел и Хисаря. Специален екскурзовод на групата по археологическите обекти е известната журналистка и експерт по тази тематика Велиана Христова, член на УС на СБЖ.