Министър Найден Тодоров в холната гаритура на "Съседите" в българския павилион на Венецианското биенале. Снимка: МК

Става дума за мултимедийна и интерактивна инсталация, наречена „Съседите”, която „изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическо насилие”, както пише в представянето на официалния сайт за българското участие във Венецианското биенале – bulgarianpavilionvenice.art/bg.

Посочва се още: „Проектът пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях. В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене. Тези етнографски и исторически изследвания проследяват както реалните преживявания, така и дълбоките следи и рани, оставени от арестите и лагерите. Проектът представя последиците от общественото умишлено премълчаване на десетилетия държавно насилие и отсъствието на памет в съвременното публично съзнание.”

На сайта са представени и тримата автори на проекта – Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, както и кураторът Васил Владимиров. Всички те живеят в чужбина. Пояснява се, че проектът „е плод на 20-годишно научноисторическо и художествено изследване” от тяхна страна.

След като самите те са чужденци в различни държави, логичното би било да се допусне, че ще се обърнат към художествена интерпретация на собствения си опит, за да откликнат на мотото на биеналето „Чужденци навсякъде”. Те обаче избират обратната призма. И не само поглеждат към България като чужденци, но и се захващат с потапяне в напълно непознато за тях – с оглед възрастта им – време от живота в страната ни, при това и в строго рамкиран специфичен отрязък от този живот.

Инсталацията на проекта им представлява български соц дом, състоящ се от три стаи – всекидневна, спалня и кухня. В хола звучат разказите на тези, които открито говорят за престоя си лагерите в Белене и Ловеч. В спалнята – на тези, които за първи път се осмеляват да споделят историята си. А в кухнята са само въздишките на нямащите възможност да свидетелстват.

Комисар за националното участие на България в 60-ото Венецианско биенале е д-р Надежда Джакова, завеждаща филиала към Националната художествена галерия „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство”.

На въпросния сайт тя е представена като „комисионер”. Загадка остава дали това е техническа грешка или в Министерството на културата смятат, че думите „комисар” и „комисионер” означават едно и също нещо, без да подозират, че комисионерът всъщност е човек, който получава комисионни.

Впрочем, изобилието от чуждици и неестествени за българския език изрази в текстовете на този сайт са повод за още много недоумения към нивото на езикова култура в най-важното правителствено ведомство, занимаващо се тъкмо с култура. Но пък няма никакво съмнение за политкоректността му и обсесията му от мрачното минало. Нищо, че посланието „Чужденци навсякъде” на 60-ото Венецианско биенале е към съвременните и много остри за днешния ни свят проблеми на миграцията, изгнанието и способността на обществата да хвърлят мостове, а не да издигат стени между различните култури. България чрез своето Министерство на културата явно предпочита да покаже пред света, че е дълбоко заровена само в собственото си времеубежище.

Оказа се обаче, че и други държави го харесват. Нашумелият автор на озаглавения с тази емблематична дума роман – Георги Господинов, също е на сегашното Венецианско биенале. И пристигналият там да открие българския павилион с инсталацията „Съседи” министър на културата Найден Тодоров, придружен и от заместничката си Амелия Гешева, още преди откриването отиде да се срещне с Господинов в павилиона на Германия. Неговата кураторка – Чаала Илк, получила вдъхновението си за оформлението и посланието на своята инсталация под надслова „Прагове” и под формата на „клиника на миналото”, именно след като прочела романа „Времеубежще”. Специално се свързала и с Господинов, за да се съветва с него. Писателят разведе из получилия се резултат министър Тодоров и зам.-министър Гешева.

Българският министър по-късно позира и за снимки, разположен в холна гарнитура от времената на соца в инсталацията „Съседи” на Топузова, Буцева и Шехирян в бългрския павилион. При откриването му той отбеляза, че „днес живеем в много сложно време, защото останаха много малко хора, които помнят”. И подчерта: „Паметта е това, което ни пази, а представянето на тези артисти е именно за паметта“.

Сред официалните гости на откриването бяха още зам.-министър Гешева, директорът на Българския културен институт в Рим Илия Лозанов, директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова, художникът Недко Солаков, почетният консул на България във Венеция и Венето Пиер Джовани Козмо.

Павилионът на България тази година е разположен в експозиционното пространство зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията във Венеция. Там е бил павилионът ни миналата година на Биеналето за архитектура. Сега е на Биеналето за изкуство. А догодина пак ще е за архитектура.