Творческа вечер „Духът на Палестина” се състоя в Плевен

  • 20.04.2024
  • spiritofpleven.com
  • Даниела Дочева
Хайри Хамдан – поет и преводач, рецитира свои стихове, както и на палестинската поетеса Наема Хасан (на екрана). Седнали – Мая Ценова и Халед Даруиш.

Вълнуващата творческа вечер „Духът на Палестина”, провела се на 12 април в зала „Ростов“ в Плевен, изгради културен мост между два свята и даде началото на благотворителна кауза с международни мащаби.

Организатори на събитието бяха Сдружение „Духът на Плевен“ с неизменната подкрепа на МЦ КИРМ „Св. Елисавета“ – Плевен, с управител доц. д-р Емилияна Конова и Посолството на Държавата Палестина в Република България, пише сайтът spiritofpleven.com .

Сред официалните гости бяха Н. Пр. г-н Адхам Зайналдин – временно управляващ Посолството на Държавата Палестина в Р България, Н. Пр. г-н Али Реза Ирваш, посланик на Ислямска република Иран в Р България, г-жа Елина Димитрова, зам.-кмет с ресор “Проекти и хуманитарни дейности” в Община Плевен и др. В публиката бяха много гости от страната и чужбина, пристигнали специално за уникалното събитие в Плевен, както и политици, чуждестранни и български студенти от Медицинския университет в Плевен, представители на творчески организации, ученици, съмишленици от цялата страна, Плевенски регион и града.

Вечерта започна с молитва за мир, водена от г-н Омер Уруч, имам на Плевенската джамия. Последва анимационният филм “Къщата”, който иносказателно разказа за голямата болка на палестинския народ.

В своето приветствено слово доц. д-р Емилияна Конова, управител на МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен и Пловдив, се обърна към гостите с благодарност за съпричастността. “Тази вечер се събрахме, за да открием и почувстваме истинското, човешкото лице на Палестина – извън болката и страданията и въпреки тях. Заедно сме, за да разкажем за нейното минало и традиции, събрани в поезията и прозата, музиката и танците, носиите и занаятите. Защото всеки народ на тази земя има своята идентичност, история, темперамент и правото на свобода и достоен живот, правото да бъде и пребъде. Благодаря ви, че сте тук.

Вашето присъствие е знак за отношение и подкрепа към едно огромно човешко страдание, знак за отворени към света очи и сърце, знак за смелост. Защото над политическите и религиозни пристрастия, стои човечността и ако те я накърняват или пренебрегват, нито едните, нито другите са употребени правилно”, заяви доц. Конова.   

Тя представи и стихотворение на английски език, посветено на Палестина, от българката Стамена Вълева, живееща в Единбург, както и стихотворение на проф. д-р Сергей Илиев. И двете творби се фокусират върху единението между хората, емпатията и съпричастността.

Участниците в творческата вечер “Духът на Палестина” представи Даниела Дочева, журналист, творец и част от Сдружение “Духът на Плевен”: „Ние всички сме тях. Ние сме едно – хората. Единението е естественото ни състояние, а разделението и противопоставянето – не са. Всички сме на тази Земя, за да творим добро, да обичаме, да съграждаме, да се учим и усъвършенстваме в общия ни път.

Тук сме тази вечер, за да материализираме единението, като изградим културен мост между два свята – Плевен и Палестина. Да изпратим добри мисли и чувства чрез невидимите нишки на съпричастността. Да провокираме онзи полъх от крилете на пеперуда, който, убедени сме, може да предизвика лавина от човечност другаде. Това е един порив на надеждата, че мирът е възможен, а ценността на човешкия живот ще бъде реабилитирана.“ 

На сцената се изявиха Мая Ценова – арабист и преводач, която представи свои преводи на стихове от изявените палестински автори Махмуд Даруиш, Хасан Захтан, Халед Джумаа и др. Хайри Хамдан – поет и преводач, рецитира свои стихове, както и на палестинската поетеса Наема Хасан, която се включи с ведиообръщение, седнала върху руините на своя дом в Газа. Халед Даруиш – поет, преводач и журналист, сподели с присъстващите свои стихове на арабски, а Мая Ценова ги поднесе на български език. Музикантът Мариян Ковачев оцвети събитието със свои изпълнения на уд на арабска музика.

Известната плевенска поетеса Весела Димова сподели с присъстващите свое специално стихотворение, посветено на Палестина, а Ная Халед Даруиш го рецитира в превод на арабски език.

Поетесата и журналистка Оля Ал-Ахмед представи чрез видеозапис стихотворението “Палестина” на своята майка – голямата поетеса Ваня Петкова (тази година се отбелязват 80 г. от рождението ѝ и 15 г. от кончината ѝ), а Мая Ценова запозна аудиторията със стихотворение за Палестина на Първан Стефанов.

Публиката награди с бурни аплаузи чаровните младежи, които й поднесоха традиционния палестински танц тобе, а изненада за гостите бяха автентичните български народни танци Кюстендилска ръченица и Малумирска суста, които изпълниха танцьори от клуб „Северняците“ – Плевен, с ръководител Джейлян Демирев.

При голям интерес премина и специалното ревю с палестински народни носии.

На видеостена бяха излъчени кратки филми за историята и икономическото и културно развитие на Палестина, за нейните достижения в различни направления на живота, както и като атрактивна туристическа дестинация.

За атмосферата на събитието допринесе и мултимедията с тематични фотографии на проф. д-р Георги Байчев.

Специално участие имаше Временно управляващият Посолството на Държавата Палестина у нас г-н Адхам Зайналдин, който благодари на домакините и участниците за прекрасната вечер, посветена на културата, историята и изкуството на Палестина.

Присъстващите в залата имаха възможност да се насладят на изключителна и мащабна изложба с произведения на традиционните палестински занаяти: керамика, обработка на седеф и дърворезба върху дърво от маслина. Експозицията беше аранжирана специално от известната българска дизайнерка Мария Стоева.

Културният мост между два свята – Плевен и Палестина, имаше и своята благотворителна кауза в подкрепа на младо семейство с дете на 3 години от Газа – те се включиха с видеообръщение в събитието. Средства могат да бъдат дарени и тази седмица чрез дарителската кутия, намираща се в МЦ КИРМ „Св. Елисавета“ – Плевен (бул. „Ген. Скобелев“ 20), обявиха организаторите на проявата. Каузата вече е международна и набира средства от целия свят:

https://www.gofundme.com/f/help-a-young-family-escape-the-death-in-gaza?member=33730309&sharetype=teams&utm_campaign=p_na+share-sheet&utm_medium=copy_link&utm_source=customer

Прекрасната картината “Йерусалим, градът на мира” от палестинския художник Махер Наджи беше сред акцентите на творческата вечер. Тя е закупена от плевенско семейство, а голяма част от средствата бяха дарени за благотворителната кауза в подкрепа на палестинското семейство от Газа.

Събитието „Духът на Палестина“ беше част от културния форум Плевенска артсцена “Измерения”, който се организира от Сдружение „Духът на Плевен“ и се случва с неизменната подкрепа на МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен, с управител доц. д-р Емилияна Конова.

Допълнителна информация за участниците

Мая Ценова е завършила арабистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Утвърждава се през годините като един от най-добрите познавачи на арабския език, литература и култура у нас. Канена е като преводач на многобройни официални делегации на високо и най-високо равнище. Превела е много книги от класически и съвременни арабски автори. Преподава арабистика в СУ „Св. Кл. Охридски“ и работи като преводач в посолството на Държавата Палестина в Р България. Мая Ценова ще представи стихове от имените палестински поети, които е превела на български език.  

Хайри Хамдан е приятел на Плевен и чест гост в града. Той е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западния бряг на река Йордан. Като дете емигрира със семейството си в Йордания, а от 1982 г. живее в България, където се дипломира като инженер. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. През 2018 г. получава литературната награда „Перото“ за превод. Пише стихове и романи предимно на български език, като книгите му са преведени на много други езици, сред които арабски, немски и шведски. Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител е на антологията на българската поезия “Вятърът разпръсна моите слова“ и на антологията с български разкази “В началото бе епилогът“.

Халед Даруиш е роден през 1956 г. в палестински бежански лагер в сирийския град Халеб. От 1973 г. публикува творбите си в сирийски и други арабски културни издания. През 1983 г. завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което започва работа като кореспондент на палестинската агенция “Бисан прес“ в България. От 1994 г. живее в палестинския град Рамалла и работи в Палестинската телеграфна и осведомителна агенция УАФА, а от 2018 г. живее в България. Публикувал е свои преводи на арабски език на редица съвременни български поети и писатели, сред които романа на Павел Вежинов “Бариерата“ и „Звездите са мои“ – избрани стихове от Любомир Левчев.  

Има издадени 5 стихосбирки, сред които е стихосбирката му „88“, и романът „Смъртта на невръстния богомолец“, които са издадени и на български език от Изд. „Български писател“ и в превод на Мая Ценова.

Българската поетеса Ваня Петкова (1944-2009) е написала над 20 стихотворения за Палестина. Тя се е познавала лично с лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат, за което свидетелства и историческа снимка с него. Пред Къщата-музей “Ваня Петкова“ в село Езерово, област Пловдив, е построена чешма с паметна плоча над нея. Чешмата е дарение от Посолството на Държавата Палестина в Р. България. 

Мариян Ковачев от 9-годишен посещава уроци по китара. Завършва музикална паралелка в Профилираната гимназия „Васил Левски“ в родния си Ямбол. Паралелно свири на бас китара в различни групи в града и страната, а по-късно емигрира в чужбина, където участва в различни музикални проекти. Запознава се с етно и ориенталски инструменти, каквито са турския „саз“ и „дарбука“, и започва да изучава ориенталската музика. Тръгва на пътешествие в Европа с велосипеда, музикалните си инструменти и техниката си. Трупа богат опит, среща се с различни култури и много музиканти, провокирали интереса му към по-малко познатия инструмент „Уд“, на който той свири вече трета година.  

Палестинският художник Махер Наджи живее в Брюксел. Роден е през 1963 г. в бежанския лагер Джабалия в Газа, където завършва основното и средното си образование. Заминава за Русия през 1983 г., за да учи в Художествената академия “Барон Щиглиц“ в Санкт Петербург и се завръща в Газа през 1994 г., след като получава докторска степен по арабска архитектура.

По време на престоя си в Русия той участва в множество изложби, а след завръщането си в Газа продължава да работи като художник. Произведенията на Махер са вдъхновени от спомените на семейството му за Палестина преди 1948 г. За детайлите в картините си той разчита на многобройните спомени на своята майка – всяка линия и форма в неговото изкуство е средство за запазване на палестинската култура. Спомените, които рисува, са и обнадеждаващи визуализации на завръщането.

Художникът обяви мащабна благотворителна кауза в подкрепа на своята родина. Картините му са прекрасни и предизвикват интереса на многобройни почитатели от цял свят.  

***

Стихове

Стихотворение на Стамена Вълева. Вдъхновено е от картина на палестинския художник Махмуд Зайед и е създадено на 5 април 2024 г.

Аз съм теб и ти си мен…
Твоята почва е моята плът.
Моята кръв – дъждът върху теб.
Твойте дървета – мои ръце.
Сърцето ми – твоята сила.
Долините ти – моята пищна одежда.

Душата ми плаче за твоя покой – в твоите длани,
в твоите нозе, все към теб аз протягам ръце.
От твоята слава поех своя дъх
и с всеки следващ аз гордо мълвя:
ти си моя и аз съм твоя, о, моя любима,
бъди свободна, моя горда Палестина!

***

Стихотворение на Весела Димова

Помниш ли пустинята си, Господи!…
Помниш ли пустинята?…
Помниш ли небето й слънчасало,
стъпките на бедуините?…
Помниш ли керваните им скитащи,
белите им шатри
и косите черни на жените им,
приютили вятъра?…
Помниш ли оная планина –
с тайните скрижали?…
Магдалена – грешната жена?…
Тя не те прежали…
Помниш ли пустинята си, Господи?…
Тук сега война е…
Може би си я забравил – просто е…
Тъй далеч е раят…
Но пустинята те помни, Господи –
тя не те забравя…
Не заради силата ти, Господи,
нито зарад славата…
Знае, че ти трябват ангели
(раят е огромен)…
Праща ти душите на децата си –
след рева на бомбите…

27.02.2024 г.

***

Стихотворение от Ваня Петкова

Палестина

Като изсъхналите клонки
на черните маслини,
към мен ръце протягат
деца от Палестина!
И молят хапка слънце,
и молят глътка вино
прокудените старци –
деца на Палестина!
Не мога да премина
картонените къщи.
От сълзите им плача,
сърцата им са мина,
готова да избухне
в гърдите на палача!
И смъртен вой на куче,
и полицейска свирка
в главата ми се вият,
от мозъка ми сучат.
Във гърч на сто родилки
се мятам на земята
и моля за пощада,
проклинам с яд ботуша,
заплювам с мъст приклада,
донесъл смърт и суша!
Да бях сатър – отсякла
до корен бих ръцете,
които разделиха
на рани Палестина.
Да бях ръжен – горила
очите бих на тези,
които ослепиха
със огън Палестина!
Да бях игла, избола
до връхче бих езика
присъда дето вдигна
над мойта Палестина!
Но аз жена съм само,
жена, дошла от Север,
с утроба, пълна още
със много права вяра
и обич в южни нощи!
Едно дете родила,
на двете раси свое,
гнездо на облак свила
и плакала с прибоя!
Аз знам какво земя е
с ритник жесток отнета,
а в пазвата – змия е
и мъката е свята!
Затуй ръце ви давам,
деца от Палестина.
Вземете ги и нека
те знамето да носят,
дори през мойто тяло
да трябва да преминеш.
И нека само песен
за мене да остане –
една жена от Север
с очи безумно сини,
дошла като поверие,
войник да бъде само
на нова Палестина!

 

Панорама