Обобщението на доклада не е утешително: „Новинарските пустини в Европа се увеличават”. Макар този термин да не се използва в България, положението с местните медии и у нас е тревожно, сочи доклдът в частта си за нашата страна.

На 28 февруари беше публикувнн доклад на тема „Разкриването на новинарски пустини в Европа. Рискове и възможности за местните и общностните медии в ЕС”, изготвен от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF). За документа съобщава на сайта си Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ).

В доклада се изследват предизвикателствата и възможностите за местните и общностните медии в 27-те държави-членки на ЕС. Анализиран е феноменът „новинарски пустини” от холистична гледна точка.

Изследването е проведено от мрежа от изследователи от всичките 27 държави-членки на ЕС. Те с направили оценка на рисковете за местните медии въз основа на 55 променливи, които се отнасят до: условията на местния медиен пазар, безопасността и условията на работа на местните журналисти, редакционната независимост на местните медии и социалното включване.

Проучването също така подчертава примери за най-добри практики в местния и общностния медиен сектор, които могат да бъдат от голяма полза за жизнената и отворена местна обществена сфера. Събраните данни за местонахожденията на местни и обществени медии бяха използвани за създаване на интерактивни карти, обхващащи приблизително половината от 27-те страни в ЕС. Това открояв значителната липса на данни не само за географското разпределение на местните медии, но и за тяхната финансова информация, приходи и измервания на местната аудитория в целия ЕС.

В Европейския парламент на 5 март от 14:00 ч. ще се състои дискусия относно несигурната ситуация за местните медии в ЕС въз основа на констатациите на този доклад.

ЧАСТТА ЗА БЪЛГАРИЯ в доклада е озаглавена „Местни медии за демокрация — национален фокус: България” и е изготвена от Орлин Спасов, Фондация „Медийна демокрация” / СУ „Св. Климент Охридски“, Нели Огнянова, СУ „Св. Климент Охридски“ и Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация“.

Отбелязано е, че терминът „новинарски пустини” не се използва в обществения дебат за състоянието на медиите в България. Въпреки това проблемните развития в местния медиен сектор често се обсъждат, най-вече в изследвания, извършвани от журналистически организации, от НПО, в академични изследвания и понякога от професионалисти от медийната индустрия.

В България обаче няма структурирана дискусия, насочена към насърчаване на политически мерки за подобряване на състоянието на местните и регионалните медии.

Българското законодателство не дава ясни дефиниции за регионални, местни и обществени медии. Член 110 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) предвижда, че всеки лиценз за радио и телевизионно излъчване трябва да посочва обхвата на разпространение: национален, регионален или местен. Няма законови разпоредби относно лицензирането или функционирането на обществените медии, които не съществуват на практика.

След трансформацията на медийния пейзаж след 1989 г. общото състояние на местните медии в България е до голяма степен неустойчиво. В началото на 90-те години на миналия век имаше бързо и нерегулирано развитие на частния сектор и бяха създадени много местни медии. Финансовата нестабилност обаче доведе до пазарни промени (закриване, сливания, краткотрайни проекти и т.н.), несигурност на работните места и компромиси в журналистическите стандарти.

В контекста на икономическите и политическите слабости в страната, редакционната независимост на местните и регионалните медии е сериозно предизвикана, с податливост на външни влияния, първоначално запазена за традиционните медии, но впоследствие разширяваща се в онлайн сектора.

Североизточен (Североизточен) район е районът с най-малък брой местни и регионални медии в страната и сред регионите с по-слабо интернет проникване. Въпреки това, няма ясна връзка между икономически изостаналите райони и новинарските пустини.

По базисните показатели, използвани общо за доклада, за България е установено следното (виж графиката във фотогалерията):  

Детайлност на инфраструктурата на местните медии – среден риск (46%)

Пазар и обхват – висок риск (80%)

Безопасност на местните журналисти – среден риск (58%)

Редакционна независимост – висок риск (75%)

Социално приобщаване – висок риск (68) %)

Във встъпителната част на доклада, обобщаваща положението във всичкине 27 членки на ЕС, за икономическата ситуация на медиите е отбелязано, че най-належащите проблеми са свързани с преплитането на намаляващи приходи и тенденциозно разпределение на държавната реклама и субсидиите за местните медии.

Друг спешен проблем е политическият контрол, упражняван чрез пряка и/или косвена собственост върху местни медии. Това е особено разпространено в държавите-членки от Централна и Южна Европа.

Намаляването на броя на местните журналисти – което е широко разпространено в целия ЕС – до голяма степен произтича от нарастващата тенденция за централизиране на редакциите в големите градове и преобладаването на настолната журналистика.

Съобщава се за незадоволителни условия на труд за местни журналисти, особено за журналисти на свободна практика и самостоятелно заети журналисти, а онлайн атаките срещу тях нарастват.

Няма изявени медии с фокус върху малцинствата и маргинализираните групи. Същевременно има недостатъчно представителство на малцинствени групи и липса на програми на малцинствени езици, особено в частните местни медии. В това отношение ролята на обществените медии (ОМС) и техните местни клонове и кореспонденти се оказва ключова за гарантиране на достъпа до местна информация.

Изследването се задълбочава и в ролята на социалните медии в „новинарските пустини”, новите стратегии за ангажиране на публиката чрез бюлетини, подкасти и бавна журналистика, както и в ролята на местните и общностните медийни мрежи за социална промяна.

Докладът препоръчва на публичните институции да осигурят повече финансова подкрепа на местните и общностните редакции и журналисти и да въведат регулаторна рамка, която да позволи процъфтяваща местна медийна среда. Например, трябва да има ясни дефиниции за местни и обществени медии, за да се гарантира институционална подкрепа. Освен това трябва да се гарантират достойни условия за работа на местните журналисти.

Проучването препоръчва на журналистическите организации да подкрепят журналистическите професионалисти, работещи в най-отдалечените райони на страните-членки на ЕС, за гарантиране на по-добри условия на труд и подкрепа в случай на неоснователни съдебни дела.

Докладът също така препоръчва местните медийни компании да са по-прозрачни по отношение на собствеността и приходите си и да налагат стандарти за саморегулиране, за да предотвратят политически и икономически натиск върху редакционното съдържание. Те се насърчават да се ангажират повече с аудиторията си, за да задоволят критичните информационни нужди на общностите, които покриват.

„Радваме се, че допринесохме за това проучване, което подчертава спешната необходимост европейските политици да дадат приоритет на подкрепата и устойчивостта на регионалните, местните и общностните издания. Констатациите са ясни: без адекватна финансова подкрепа, подпомагаща регулаторна среда и предпазни мерки за журналистите в отдалечени райони, самата основа на демокрацията е изложена на риск“, каза Пиер Луиджи Парку, директор на CMPF.

Според него това проучване е само началото. Той подчертава належащата нужда от по-нататъшни изследвания в тази област, тъй като темата за „новинарските пустини“ и предизвикателствата пред местните медии все още не са добре разбрани в Европа. Повече изследвания ще са от съществено значение за информиране на политическите решения и разработване на ефективни стратегии за справяне с тези проблеми, каза той.

„Независимите местни медии са гръбнакът на професионалната и независима журналистика. Това проучване, първото по рода си в Европа, описващо състоянието на „новинарските пустини”, показва, че вече не можем да игнорираме тази тревожна ситуация, пред която са изправени местните медии и демокрацията като цяло. Нито една държава не е имунизирана от „опустошяването на новините“, освен ако не бъдат предприети спешни и иновативни действия в подкрепа на местните журналисти и медии“. Това на свой ред заявяваа Ренате Шрьодер, директор на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ).