Георги Константинов дари светли „високосни“ стихове на любителите на поезията си в Клуб „Журналист“ на СБЖ

  • 07.02.2024
  • СБЖ
  • Розалина Евдокимова
Георги Константинов развълнува залата с прекрасните си стихове. Снимка: Къдринка Къдринова

В месеца на любовта и поезията, какво по-прекрасно от това, да се докоснеш до стиховете на Георги Константинов?... В клуб „Журналист“ на СБЖ се състоя вечерта „Живея високосно“, посветена на 80-годишния юбилей на Поета и на новата му книга с едноименно заглавие, както и на отбелязването на 100-годишнината от излизането на сп. „Пламък“.

Залата се оказа тясна за събралите се почитатели на поезията на Георги Константинов.

„Добре дошли в клуба на журналистите, в който се случват безброй чудеса – с тези думи се обърна към гостите домакинът на вечерта, поетът и бард Ивайло Диманов. - Едно от най-големите чудеса на този свят е раждането на една нова книга.“ Той припомни думи на поетесата Емили Дикинсън, че най-хубавите празници са тогава, когато разбереш, че до теб стои един истински човек.  С този цитат, той откри празничната вечер в клуб „Журналист“, белязана от два кръгли юбилея, за които, според Ивайло Диманов, най-добре е да разкаже любимецът на четири поколения българи, най-добрият поет сред живите - Георги Константинов. „Той винаги ще си остане един младеж в сърцата на хората, които обичат поезията," каза още Ивайло.

Към „виновника“ за празничното и изпълнено с много радостни чувства настроение н публиката се обърна председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

„Уважаеми наш, обичан поете Георги Константинов, не за първи път се виждаме тук, в нашата зала, и съм безкрайно щастлива, че днес тя е препълнена – каза Снежана Тодорова. - Тук са дошли хора, които обичат и ценят вашето слово". Тя отбеляза, че инициативата за събитието е на Ивайло Диманов и на УС на СБЖ, подчертавайки: „Сигурна съм, че срещата ще е вълнуваща.“

От името на Управителния съвет на СБЖ Снежна Тодорова връчи на Георги Константинов най-високото отличие на Съюза „Златно перо“ с грамота, защото неговата вълнуваща поезия и ярка публицистика, а и всичко, което е направил за списание „Пламък“, закръглило през януари 100 години от основването си, най-много го сродява с журналистиката и си заслужава да бъде отличено. Снежана Тодорова припомни, че „Златното перо" е изработено по предложение на големия художник Борис Ангелушев.

„Вашето творчество е безценно – каза председателят на СБЖ, - за което ви благодаря много. Особено искам да ви благодаря за отношението към младите хора, младите творци, към тези, които сега се учат да пишат поезия, и, разбира се към тези, които са автори на списание „Пламък“. За нас това е много скъпо. Вярвам, че ще продължим да бъдем заедно и ще имаме възможност да ви приветстваме на следващи ваши представяния.“  

„Този знак винаги ще го слагам, когато идвам тук да чета стихотворения“ – каза, силно развълнуван, Георги Константинов.

Припомняйки факта, че Поетът е роден във високосн година – откъдето и заглавието на юбилейната му стихосбирка „Живея високосно", станала и надслов на вечерта, Ивайло Диманов изтъкна: „Да се родиш във високосна година е знак, че някой отгоре или ти диктува, или ти помага, или те вдъхновява". Той добави, обръщайки се към Георги Господинов: „Стиховете, които си написал, мога да кажа, са учебник по творческо писане. И онзи, който го отвори, наистина ще поумнее, защото, като гледам младите хора, не четат живите класици, но то си е за тяхна сметка. За нас остава удоволствието.“

Диманов даде думата на проф. Банко П. Банков, който представи новата книга на Георги Константинов „Живея високосно“.

„Готвейки се за тази вечер на нас, ценителите на поезията на Георги Константинов, с новите му стихове, се поколебах коя от многобройните характеристики  на твореца най би му прилягала – даровит, мъдър, сърдечен, трудолюбив, непосредствен и демократичен, модерен, извисен – каза проф. Банко Банков. – Той е демократичен и близък до читателя, защото с всеки свой стих ни прави съпричастни на реална човешка история, на изживяване, което намира адекватно отражение в думите му. Заедно с това е и модерен. Не бих се поколебал да кажа и елитен поет, защото всеки път повдига читателя над разказа, или го отвежда в дълбини от повърхността на сюжета, за да потърси за себе си и за него отговори на вечните въпроси на съществуването ни, на загадките за единството на дух – материя.“ 

Според Банко Банков тези търсения на поета отекват и завладяват безотказно публиката и всички нас, които сме присъствали на многобройните му срещи с читатели, като сме изпитвали вълнение, когато Георги Константинов е рецитирал свои знакови творби. Професорът се спря конкретно и на новата книга на поета, като акцентира върху определени стихове в нея.

„Вълнува ме тази среща с вас, скъпи приятели - така се обърна към присъстващите в залата Георги Константинов. – Благодаря за този знак (той посочи „Златно перо" на ревера си - б. а.) и ето, че аз веднага го сложих. Не са толкова много тези, които са ми давали знаци за моите стихове, но най-големия знак са ми давали хората, които са обичали стихотворенията ми. Всъщност, мисля си, че моите читатели също пишат стихове, но те са нещо като мои съавтори, защото продължават фантазията на моите стихове в своята фантазия. Съжалявам, че съм без шапка. Ако бях с шапка, щях да я сваля пред вас.“

С тези думи Поетът сложи началото на най-вълнуващата част от срещата, а именно рецитала на своите стихове, включени в „Живея високосно“. Той не пропусна да припомни и други свои творби, много от които добили популярност и като песни.

Истински празник се оказа вечерната среща с творчеството на Поета. Неговите рими, превърнати в песни, оживяха и в лиричните изпълнения на барда с китара Румен Спасов.

Присъстващите в залата слушаха затаено прекрасните стихове, които Поетът рецитираше. Аплодираха и музикалните изпълнения на Румен Спасов.

В края на вечерта, разбира се, дойде моментът за автографи. Всички с голямо вълнение искаха не само да получат подписа на Поета, а и да се докоснат до него развълнувани, да споделят своите впечатления от прекрасното му творчество и от вълнуващата вечер.

Голямата топлота и сърдечност на срещата с Георги Константинов будят оптимизъм – явно скептиците, които мрънкат, че това тежко и объркано време не е за поезия, не са прави, защото именно поезия, като тази на героя на вечерта, е нужна. Прави ни по-добри.  

Снимки Къдринка Къдринова                

© СБЖ