Почина Иван Цонев – фотограф, оператор, документалист, разказал живота ни в 149 филма

  • 03.12.2023
  • 24chasa.bg
Иван Цонев – винаги до камерата

Днес на 92-годишн възраст е починал Иван Цонев, един от най-добрите оператори и режисьори в българското документално кино, който освен това е известен и като майстор във фотографията. Отдавайки му почит, големият фоторепортер Иван Григоров днес написа в своя Фейсбук: "Иван Цонев – оператор, режисьор, фотограф, естет!"

Роден в град Гурково на 12 септември 1931 г., Иван Цонев завършв Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника в София (1954). Творческата си кариера започва в новосъздадения Младежки театър в средата на 1950-те години. Неговите портрети са шедьоври на фотографията, пише "24 часа".

В Студията за хроникални и документални филми заедно с Юлий Стоянов, Невена Тошева, Едуард Захариев и Оскар Кристанов създават модерна школа на съвременното българско документално кино.

Иван Цонев е сред най-значимите творци на българското операторско майсторство със свой оригинален авторски принос за развитието на българската документалистика, той превърна хроникьорството в изкуство с висока естетическа стойност.

Неговите 149 филма са носители на всички престижни награди в киноизкуството („Златна роза" и „Златен ритон", както и от кинофорумите в Москва, Лайпциг и Лил.).

Носител е на Орден „Св. св. Кирил и Методий" – втора степен.

Едни от най-незабравимите филми на Иван Цонев са "Дни", 1964, (оп), "Толкова ли съм лош!+, 1965, (оп), "Сол", 1965, (оп) две версии, спрени от тогавашната цензура и неизлъчени никога, "Другарска среща", 1966, (оп), 30 май – 2 юни", 1967, (оп), "Път през годините", 1968, (оп), "Измерения+, 1968, (оп), "Небето на Велека", (спрян/непускан по екраните в България) (игр) 1968, (оп), "Стомана", 1970, (оп), "Откраднатият влак", (игр) 1971, (оп), "Шешкинград", 1974, (оп), "Захари Стоянов", 1975, (оп), "За Ернрот – без пристрастия", 1998, (оп), "Търновската конституция", 1998, "Конституцията като история", 1999, "Като на кино", 2002, (оп), "Невероятният Каблешков", 1999, (оп), "Другарски срещи", 2004, (режисьор и оператор. Единственият филм заснет документално в продължение на 40 години с едни герои.

Иван Цонев и неговия кръг от приятели „кинаджии" се открояваха с така наречените „тематични ядра", които те болезнено много държаха да изкажат, да бъдат разбрани и възприети. Като например, подходът в документалистиката, формулиран от знаменития съветски кинодокументалист Михаил Ром – „виждането на огромния свят през отделния човек". И как случайността е благосклонна само към предварително подготвения. Или методите на работа, които Дзига Вертов, друга легенда в съветската кинодокументалистика, си е  забранил: неправдата, за да се постигне правдата; правдоподобието вместо правдата и да залагаш на чуждата глупост заради собствените си шансове за успех.

СБЖ изказва съболезнования на близките и семейството на Иван Цонев. Поклон!