Именитият журналист, писател и рибар си подарява за юбилея и излизането на роман „от чекмеджето“, писан от 1985 до 1989 г. – „Седемте живота на Иван Б. при социализЪма“.

„Човек и добре да живее...“, прекрачва 70-те и, умъдрял, продължава нататък по житейския друм. Понякога и с въдица в ръка, а иначе задължително с наострено перо. Разбира се, ако е опитен журналист, и ако се казва Николай Светлев...

Макар и машинен инженер, Николай Светлев открива във втората специалност себе си и прескача в журналистиката, за да й остане верен и днес. Има нещо съдбовно, може би, защото е роден на фаталния 13-ти ноември 1953 г, но в столицата. И колко ще му е съдено да минава през редакции в годините: от „Машиностроител“ и „Студентска трибуна“, в „Нова светлина“ и културния отдел на „флагмана“ „Работническо дело“, а сетне редактор в „Телеграф“, мениджър „Реклама” във всекидневника „Подкрепа“... И вече 15 години е в „Минаха години“, отговорен редактор. Според личната му статистика е с 5 000 публикации в медиите, а да не забравим, че е бил главен редактор  и на „Български риболовец“. Въдицата държи здраво много отдавна. Фотоархивът му  документира и улов, и истории, и хора.

На този 13-ти е 100-годишнината на проф. Иван Колев – специалиста по рибно и ловно стопанство от Кондофрей, който през 1953 година, рождената на Николай, започва да преподава „Ловно стопанстгво и рибовъдство“ в техникума във Велинград.

Иначе професори вече много, ала доцентът Николай Светлев е един. Май торбата му е по-пълна с литературни награди и публицистични отличия от препълнена рибарска мрежа. Интервютата му с Джон Атанасов – откривателят на компютъра... Открил е и  подписа  на Айнщайн в студентската книжка на проф. Георги Делчев... Разговарял с  министър-председателя на Израел Ицхак Шамир, а автографа му взел върху салфетка в хотел „Шератон“... Николай открива българското име на връх Мусала – Челобог, изследвайки легендите за Св. Иван Рилски... След посещение в родната къща на астронавта Нийл Армстронг (стъпил първи на Луната) пише репортаж от Музея на астронавтиката в Уапаконета, Охайо, САЩ... Описал е и библиотеката на президнта Бил Клинтън в Лилтъл Рок, Арканзас...

Светлев е писал очерци и е правил интервюта с още много известни личности:  баба Ванга, Мария Гигова, ген. Тодор Бояджиев, Иван Абаджиев, мистър Сенко, Астор, Радой Ралин... Има цяла поредица ткива интервюта, публикувана в „Минаха години“.

Наградите и отличията на рибаря журналист Николай Светлев пък са цял рояк. Колекцията води поздравителен адрес от кралската канцелария на Хуан Карлос Втори за испаноезичната му книга „La Gran Gloria Del Mal” („Всичкият блясък на злото”) от 1993 г. Но мисля, че не по-малко горд е с отличието за алтернативното житие на Св. Иван Рилски на изд. „Булгакон“ (2000г.) за „Аз, грешният Иван“. Светлев е почетен член на международното общество на поетите във Вашингтон – с диплом и медал от световен конкурс. Обявен е и за „Адютант на истината“ – достойно звание за отразяване на европейски събития от международната журналистическа академия, базирана в Пловдив. И, разбира се, най-високото отличие на СБЖ – „Златно перо“, за високия му професионализъм. Най-голямата изненада за мен е почетният му плакет от кмета на Луковит за „Витските празници“ – моят роден град, с което окончателно се сродяваме.

Сега всеки момент очаква излизането от печат на своя нов роман „от чекмеджето“, писан от 1985 до 1989 г. – „Седемте живота на Иван Б. при социализЪма“.

Хубав подарък си прави авторът за своя юбилей .

Да му е честит!

...

По случай 70-годишнината си юбилярът Николай Светлев получи поздраваително писмо от председателя на УС на СБЖ Снжана Тодорова с пожелания за здраве и още много творчески успехи в тези нелеки за журналистиката времена.