Известният журналист Иван Тодоров разказва слабо известни подробности от търновската ученическа младост на един от "бащите основатели" на академичното преподаване по журналистика у нас - проф. Георги Боршуков, чиято 120-годишнина отбелязваме през тази година.

Трябва да сте неистово отдаден на професията си статистик-демограф или енциклопедичен ерудит, за да знаете и да можете да кажете от раз, че към 1887-ма, само 9 години подир Освобождението, населението на Търново се събирало в детска шепичка. Било по-малко от 6 000! После числото набъбва, ала бавно и към 20-те на отминалия век е малко над 10 000.

Междувременно в града става броеница от важни събития. Идва първият влак (от Русе) на току-що построената местна гара. През есента на 1900-та. На 22 септември 1908-ма в черквата "Свети 40 мъченици", а малко след това и на хълма Царевец, е прогласена Независимостта на страната. И България става царство.

Десетилетие по-рано, през 1898-ма, започва строежът на днешната сграда на Мъжката гимназия. Нейната важност и значимост за града и страната е съизмерима с тази на университетите в Оксфорд и Кеймбридж за Обединеното кралство. Благодетелят Михаил Кефалов, родом от Тетевен, изрично пожелал и настоявал, предоставяйки необходимите средства, съграденото да стане "Върховно училище в България (Мизия), Тракия и Македония".

Сетнешната история е пъстра и драматична. На 1 юни 1913 година земетръс, по-кратък от минута, срива голяма част от сградата, използвана тогава като лазарет за войниците от Балканската война. Занизват се още войни, вазстановителните работи се протакат и училището е цялостно поправено чак малко преди 1930-та.

Междувременно в него дошъл и се записал,

за да завърши средното си образование Георги Боршуков, най-големият хронист на българското вестникарство, разкрил тайните на това изкуство пред десетки млади момчета и момичета.

Писах за постъпването му, разказах за успеха му по различните предмети, за поведението му, за сдобиването с абитуриентска диплома. Ала исках да разбера и кои и какви са били учителите му. Трудна се оказа тази цел за постигане, тъй като част от архива на вековното улилище е предадена преди години без протоколен опис на Регионалния исторически музей. Но с любезно упорство получих ръкописен препис на имената на преподавателите. Направен лично от нарицателно отзивчивия днешен директор на Профилираната хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий", както днес се нарича школото -- г-н Павлин Витанов.

Разчитах, че някои от преподавателите от 20-те са продължили да работят в училището и до края на 30-те, когато ученик в него става и  покойният ми баща Тодор Иванов Тодоров. А той ми е разказвал много и много за живота в гимназията. За качествата на учителите, за човешките им увлечения, за външния им вид, за нрава, за добротата или пък за чепатостта им. Че и за прякорите, които гимназистите лепвали на някои...

Никой от преподавалите през учебната 1922/1923-та обаче не е останал в гимназията до 1938 - 1943-та. Времето на баща ми. Но все пак

имаме имената им

Подредени в последователността на канона. Най-напред – преподавателите по езиците: български, руски, немски, френски, гръцки. После – алгебра, геометрия. Подир тях – физика, химия, история, география, етика. Накрая, както винаги е бивало: пеене, рисуване, гимнастика... Странното е, че в архивите няма данни за името на преподавателя по български език на Георги Боршуков.

Първи в списъка , с който се сдобих, е учителят по немски д-р Ст. Калпакчиев. Но обичният ни бъдещ професор по история на българската журналистика не е имал часове при него. Него го увличал френският, а от Педагогическото училище в родния му Казанлък, откъдето пристигнал в Търново, знаел вече руски.

Обучението по френски в търновската Мъжка било грижа и отговорност на Хр. С. Ковачев. Алгебрата и геометрията, с които най-трудно се сприятелявал младият казанлъчанин, преподавал  Д. Янакиев. Дескриптивна геометрия -- П. Киселов.

Физика -- П. Карачоров. Допускам, че този мъж е от известен местен род -- Карачорови. Братя Карачорови търгували със строителни материали, живеели в солидна кооперация в центъра на града, зад днешния хотел "Етър" и там бил монтиран първият домофон в града. В края на 30-те. Новост за старостоличани!

Химия -- Х. Бъчваров. Осмелявам се да предположа, че този подпис е на г-н Хараламби Бъчваров, най-големият и прочут есперантист на Търново. Той е роден през 1892 г. и също завършва Мъжката гимназия. Още като ученик, разказват тримата съавтори на сборника "Бележити търновци" – Цветана Генчева, Тодорка Драганова и Йордан Димитров, прочита,че съществува международен език. От долнооряховски учител се снабдява с учебник и сам се захваща да усвои новостта, чийто баща е полският очен лекар д-р Лудвик Заменхоф. Става и основател на дружество "Лумо", чиято цел е популяризирането и разпространението на есперанто.

Този език и в миналото, и сега се радва на вниманието на не една и две известни личности. Знаели го и го използвали и Лев Толстой, и Жул Верн, и папа Йоан-Павел II, и Йосип Броз Тито, и Джордж Сорос, и една от трите прочути унгарски шахматистки Полгар...

А Хараламбиев се превърнал в истински полиглот. Научил и френски, и английски, и немски. От 1914 г. четвърт век е учител в търновската гимназия! Наред с математиката и химията, преподавал факултативно и есперанто на  учениците. През 1922-ра издава един от първите българо-есперантски речници у нас, в който включва 30 нови думи, които не фигурирали в създадения от Заменхоф речник. За чуждестранни есперантски списания превел и немалко български литературни творби... Отива си от тоя свят през 1975-та.

География -- Хр. Кантарджиев. Естествена история (зад или под това название се гуши не друго, а "Биология") -- Нед. Илиев. Гражданско учение -- М. Палев. Политическа икономия -- К. Димитров. Етика -- Г. Дойчев. Пеене -- Б. Пилатов. Гимнастика -- Ив. Ц. Лъсков. Единственият, който се подписвал с трите си имена.

Нито една жена, само мъже. Тринадесет! За навлизането на жените в професията било още много, много рано...

Те, учителите, сигурен съм, давали най-доброто от уменията си, за да ги присадят и у гимназистите. И трудът им "да принесе плод". Тъй че един ден учениците  им да станели и по-добри, по-можещи от тях. Вечната мечта на всеки, който не е егоист, а мисли с широтата на  ума и духа си за бъдещето.

Колко хубаво е, че и ученикът им Георги Боршуков бе тъкмо като тях...