Кои са търновските учители на учителя на поколения журналисти Георги Боршуков?

  • 25.10.2023
  • СБЖ/nabore.bg
  • Иван Тодоров
Проф. Георги Боршуков вече като преподавател по история на българската журналистика

Известният журналист Иван Тодоров разказва слабо известни подробности от търновската ученическа младост на един от "бащите основатели" на академичното преподаване по журналистика у нас - проф. Георги Боршуков, чиято 120-годишнина отбелязваме през тази година.

Трябва да сте неистово отдаден на професията си статистик-демограф или енциклопедичен ерудит, за да знаете и да можете да кажете от раз, че към 1887-ма, само 9 години подир Освобождението, населението на Търново се събирало в детска шепичка. Било по-малко от 6 000! После числото набъбва, ала бавно и към 20-те на отминалия век е малко над 10 000.

Междувременно в града става броеница от важни събития. Идва първият влак (от Русе) на току-що построената местна гара. През есента на 1900-та. На 22 септември 1908-ма в черквата "Свети 40 мъченици", а малко след това и на хълма Царевец, е прогласена Независимостта на страната. И България става царство.

Десетилетие по-рано, през 1898-ма, започва строежът на днешната сграда на Мъжката гимназия. Нейната важност и значимост за града и страната е съизмерима с тази на университетите в Оксфорд и Кеймбридж за Обединеното кралство. Благодетелят Михаил Кефалов, родом от Тетевен, изрично пожелал и настоявал, предоставяйки необходимите средства, съграденото да стане "Върховно училище в България (Мизия), Тракия и Македония".

Сетнешната история е пъстра и драматична. На 1 юни 1913 година земетръс, по-кратък от минута, срива голяма част от сградата, използвана тогава като лазарет за войниците от Балканската война. Занизват се още войни, вазстановителните работи се протакат и училището е цялостно поправено чак малко преди 1930-та.

Междувременно в него дошъл и се записал,

за да завърши средното си образование Георги Боршуков, най-големият хронист на българското вестникарство, разкрил тайните на това изкуство пред десетки млади момчета и момичета.

Писах за постъпването му, разказах за успеха му по различните предмети, за поведението му, за сдобиването с абитуриентска диплома. Ала исках да разбера и кои и какви са били учителите му. Трудна се оказа тази цел за постигане, тъй като част от архива на вековното улилище е предадена преди години без протоколен опис на Регионалния исторически музей. Но с любезно упорство получих ръкописен препис на имената на преподавателите. Направен лично от нарицателно отзивчивия днешен директор на Профилираната хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий", както днес се нарича школото -- г-н Павлин Витанов.

Разчитах, че някои от преподавателите от 20-те са продължили да работят в училището и до края на 30-те, когато ученик в него става и  покойният ми баща Тодор Иванов Тодоров. А той ми е разказвал много и много за живота в гимназията. За качествата на учителите, за човешките им увлечения, за външния им вид, за нрава, за добротата или пък за чепатостта им. Че и за прякорите, които гимназистите лепвали на някои...

Никой от преподавалите през учебната 1922/1923-та обаче не е останал в гимназията до 1938 - 1943-та. Времето на баща ми. Но все пак

имаме имената им

Подредени в последователността на канона. Най-напред – преподавателите по езиците: български, руски, немски, френски, гръцки. После – алгебра, геометрия. Подир тях – физика, химия, история, география, етика. Накрая, както винаги е бивало: пеене, рисуване, гимнастика... Странното е, че в архивите няма данни за името на преподавателя по български език на Георги Боршуков.

Първи в списъка , с който се сдобих, е учителят по немски д-р Ст. Калпакчиев. Но обичният ни бъдещ професор по история на българската журналистика не е имал часове при него. Него го увличал френският, а от Педагогическото училище в родния му Казанлък, откъдето пристигнал в Търново, знаел вече руски.

Обучението по френски в търновската Мъжка било грижа и отговорност на Хр. С. Ковачев. Алгебрата и геометрията, с които най-трудно се сприятелявал младият казанлъчанин, преподавал  Д. Янакиев. Дескриптивна геометрия -- П. Киселов.

Физика -- П. Карачоров. Допускам, че този мъж е от известен местен род -- Карачорови. Братя Карачорови търгували със строителни материали, живеели в солидна кооперация в центъра на града, зад днешния хотел "Етър" и там бил монтиран първият домофон в града. В края на 30-те. Новост за старостоличани!

Химия -- Х. Бъчваров. Осмелявам се да предположа, че този подпис е на г-н Хараламби Бъчваров, най-големият и прочут есперантист на Търново. Той е роден през 1892 г. и също завършва Мъжката гимназия. Още като ученик, разказват тримата съавтори на сборника "Бележити търновци" – Цветана Генчева, Тодорка Драганова и Йордан Димитров, прочита,че съществува международен език. От долнооряховски учител се снабдява с учебник и сам се захваща да усвои новостта, чийто баща е полският очен лекар д-р Лудвик Заменхоф. Става и основател на дружество "Лумо", чиято цел е популяризирането и разпространението на есперанто.

Този език и в миналото, и сега се радва на вниманието на не една и две известни личности. Знаели го и го използвали и Лев Толстой, и Жул Верн, и папа Йоан-Павел II, и Йосип Броз Тито, и Джордж Сорос, и една от трите прочути унгарски шахматистки Полгар...

А Хараламбиев се превърнал в истински полиглот. Научил и френски, и английски, и немски. От 1914 г. четвърт век е учител в търновската гимназия! Наред с математиката и химията, преподавал факултативно и есперанто на  учениците. През 1922-ра издава един от първите българо-есперантски речници у нас, в който включва 30 нови думи, които не фигурирали в създадения от Заменхоф речник. За чуждестранни есперантски списания превел и немалко български литературни творби... Отива си от тоя свят през 1975-та.

География -- Хр. Кантарджиев. Естествена история (зад или под това название се гуши не друго, а "Биология") -- Нед. Илиев. Гражданско учение -- М. Палев. Политическа икономия -- К. Димитров. Етика -- Г. Дойчев. Пеене -- Б. Пилатов. Гимнастика -- Ив. Ц. Лъсков. Единственият, който се подписвал с трите си имена.

Нито една жена, само мъже. Тринадесет! За навлизането на жените в професията било още много, много рано...

Те, учителите, сигурен съм, давали най-доброто от уменията си, за да ги присадят и у гимназистите. И трудът им "да принесе плод". Тъй че един ден учениците  им да станели и по-добри, по-можещи от тях. Вечната мечта на всеки, който не е егоист, а мисли с широтата на  ума и духа си за бъдещето.

Колко хубаво е, че и ученикът им Георги Боршуков бе тъкмо като тях...

 

Представяме ви