Шпионският софтуер се споменава в новия медиен акт на ЕП, който забранява подслушването и проследяването на журналисти и техните източници, включително злоупотребата с традиционния предлог “заплаха за националната сигурност”. Това подчерта евродепутатът Иво Христов по време на разговор в Брюксел с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

Миналата седмица по покана на евродепутата от Групата на социалистите и демократите Иво Христов в Европарламента в Брюксел гостува група представители на журналистическата общност и на гражданското общество. В нея участваха и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, членът на УС на СБЖ Анна Заркова и отговорният редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

Групата изслуша подробна лекция за функционирането на ЕП, изнесена от Есен Алиева от Генерална дирекция „Посетители”, а също така разгледа Музея на Европа, разположен в комплекса на Европарламента.

Иво Христов на свой ред разкри пред гостите си някои подробности от „кухнята” на евродепутатите, като интерес предизвика системата за взимне на думата в пленарна зала – нещо, оказва се, далеч не особено лесно. Тъй като тази система, която е част от функционирането на ЕС, не е широко известна, често български потребители на социалните мрежи изразяват разочарование защо нашите евродепутати не вземат думата по-често по теми, които са горещи, които вълнуват българския избирател.

Ето какво обясни Иво Христов: „В Европейския парламент не можеш, както е в нашето Народно събрание, с вдигане на ръка да вземеш думата. Тук правиш заявка до ръководството на парламентарната група, а тя определя кои са говорителите в рамките на тази група, които ще имат достъп до трибуната. Парламентарната група и нейното ръководство влиза в договорки с други парламентарни групи. Те определят около кои консенсуси ще се обединят управляващите в момента. Нашата Група на социалистите и демократите е част от управляващото мнозинство, тъй като подкрепяме сегашната Европейска комисия. Ако някой от нас не е съгласен с предложенията – а аз имам често такива случаи, той трудно може да получи достъп до трибуната. Но може да търси възможност да изрази мнението си в едноминутния формат в понеделник. Тогава, за щастие, все още има час-час и половина, в рамките на който можем да кажем това, което мислим, но за всеки изказващ се е отредена само минута. Така в понеделник парламентът прилича на Хайд-парк, защото можеш да говориш това, което мислиш. В останалите дни нещата са доста регулирани и канализирани.”

В отделен разговор между Иво Христов и Снежана Тодорова, проведен по нейна молба, двамата обсъдиха важни за медийната тематика и за упржняването на журналистическия труд в ЕС въпроси. Както е известно, самият Иво Христов дълго е работил като журналист и познава много добре проблематиката. Също така той активно следи и развитията около парливата тема с шпионския суфтуер „Пегас” и злоупотребата с него спрямо журанлисти и други граждани. В разговора стана дума и за новия Европейски акт за медийна независимост, който бе внесен за гласуване в започващата днес сесия на Европейския парламент и вече е приет с голямо мнозинство.

Иво Христов даде на Къдринка Къдринова специално интервю за сайта на СБЖ по тези теми.

- Г-н Христов, ангажиран сте с проблематиката около шпионския софтуер „Пегас”, неправомерно използван и срещу журналисти. Налице е и голям натиск от Европейската федерация на журналистите, както и от други журналистически организации, за включване в подготвения Европейски акт за медийна свобода на изрична забрана за употребата на „Пегас” спрямо журналисти. Това постигнато ли е? Защо има толкова спорове около тази тема, която на нас, журналистите, ни изглежда толкова еднозначна?

- Да припомним на читателите, че „Пегас” е шпионски софтуер, който може да бъде инсталиран на телефона ви без нито един клик от ваша страна. Достатъчно е да ви бъде изпратен инфектиращ мейл на някоя от апликациите. Комисията за разследване на скандала установи масовата употреба на „Пегас” срещу неудобни журналисти и общественици, разчистване на сметки между политици, включително съпартийци, в Гърция, Унгария, Испания и другаде. България не е изрично упомената със случаи на злоупотреби, но българи участват в разработката на софтуера. За съжаление, докато ЕП разследва „Пегас”, на черния пазар вече се множат подобни софтуери. Все по-достъпни и евтини, все по-ефикасни. С тях не просто се локализира и подслушва жертвата, но се включват микрофоните и камерите на телефона. А това посява у всички граждани параноята на следения човек. Шпионският софтуер се споменава в новия медиен акт на ЕП, който забранява подслушването и проследяването на журналисти и техните източници, включително злоупотребата с традиционния предлог “заплаха за националната сигурност”.

- Какво е мнението ви за същността на Европейския акт за медийна независимост? Той повече в полза или във вреда е за журналистите? Има ли риск добрите намерения за регламентиране на правата и свободите на журналистите и медиите да доведат всъщост до повече цензура? Какво можете да разкажете за предвидения в рамките на този Акт европейски борд за медиите?

- Тъкмо бордът е моето опасение. Винаги сме твърдели, че словото в ЕС е свободно. А сега ще го правим още по-свободно. За мен всяка нова инстанция е подозрителна. Новият борд ще бъде повод всеки разглеждан казус да бъде истеризиран в нашите медии, а журналистът или предаването да бъдат заклеймени още преди бордът да се е произнесъл, поради самия факт, че случаят се разглежда в борда. Имам съмнение доколко тази инстанция ще е обективна. Мисля, че е излишна.

- Доколко е дискутиран в Европарламента нашумелият случай с Джулиан Асандж и другият, с испано-руския журналист Пабло Гонсалес, който е в затвор в Полша над година и половина без дори да му е насрочен процес?

- По двата случая има установена институционална глухота. Споменават се от крайната левица. И аз съм споменавал Асанж от трибуната. Но без последствия.