Разговорът между двете ни показва Деси такава, каквато не я познаваме. Свикнала да задава въпроси в хилядите интервюта за 25-годишната си практика като журналист, този път Деси е в ролята на разказвач… на своята история.

 

"Помня момента, в който я видях за първи път в гримьорната на телевизията. Влезе замислена, но с фреш от портокал и усмивка. Бях чувала от колеги, че е много отдадена на работата си, но не предполагах, че тя се подготвя във всеки възможен момент," продължава Живка Попатанасова.

 

Добавя още за Деси: "Прави го задълбочено, обръща внимание на детайлите, но за колегите, които искаме да се развиваме в професията си, Деси е истинско вдъхновение. Такъв е първият спомен за нея, който се е запечатал ярко в съзнанието ми."

 

Разбира се, че е вълнуващ въпросът какъв човек е тя извън телевизионния екран. Деси прави силно впечатление с присъствието, знанията и с интелекта си. Това, че е перфекционист, със сигурност й е помогнало да бъде жената, която виждаме днес. С времето и с натрупването на житейски опит от различни ситуации тя започва да приема себе си и да се чувства по-спокойна.

 

„Перфекционистът има склонност към самокритика, с която прекалява понякога. И когато се провали или нещо не се е получило по най-добрия начин, той се терзае отвътре. Всяко падане и изправяне обаче, всяка грешка – те ни учат“, казва Деси.

 

Без конкретен и ясен план за живота си и на принципа на изключването – по този начин Деси стига до желанието да следва журналистика. Страстта към писането и четенето, но и волята й да се противопостави на родителите си, които са я насърчавали да учи право, надделяват при избора й на специалност и професия.

 

„Представях си, че ще имам възможност да разказвам истории, защото дълбоко вярвам, че нашата работа се учи на терен. Теорията е важна, но трябва да я прилагаш и изживяваш, за да се изградиш като професионалист“, споделя Деси.

 

Истинският път в журналистиката за нея настъпва още във втори курс във Факултета по журналистика и масова комуникация, когато започва да работи. Първият й терен е вестник „Сега“, където колегите й се превръщат в безкрайно ценни учители.

„Важно и дори ключово е да бъдеш закърмен в изповядване на истинските журналистически ценности“, категорична е Деси.

 

След като работи в печатното издание в продължение на 4 години, тя получава покана от bTV. Не се съгласява, но след втория опит, който прави медията, тя решава да скочи в телевизионното дълбоко.

„Това беше огромен стрес за мен и перфекциониста в мен, както и за не толкова уверения човек, който бях по онова време“, споделя Деси, която обаче успява да се впише много добре в новата среда.

Предизвикателството „Преди обед“

Рязък завой, с който е изненадала всички, включително и себе си – това е отговорът, който дава Деси на въпроса как става част от семейството на любимия телевизионен формат. Всъщност, след пет години работа като репортер в новините, тя сменя медията, но и ресора и започва работа в лайфстайл списание.

Не след дълго идва и предложението да се присъедини към екипа на „Преди обед“, където започва като редактор, а впоследствие става и лице на предаването. Деси изминава доста дълъг път, но както казва тя, всяка спирка е била ключова.

„Поглеждам назад и ми се струва, че всичко това е като пъзел, който съм наредила и ето картината…“, споделя водещата.

И не крие, че като човек, който е склонен да поставя повечето неща под съмнение, не си е представяла дори, че предаването ще натрупа толкова богата история в телевизионния ефир.

„Не съм имала очаквания, но съм щастлива, че приех предизвикателството, което бях отхвърлила в началото, защото с него започва един прекрасен период от живота ми“, категорична е Деси.

Тя наистина умее да разказва истории от екрана и да ни прави част от тях. Знае също, че има такива, които не стигат до нас, само защото се презентирани правилно.

„Ако искаме да бъдем чути, не е достатъчно просто да вземем думата. Трябва и още“, казва журналистиката. Затова в един момент решава да споделя натрупания професионален опит в успешния семинар „Основни на медийното говорене“, който създава сама под мотото „Бъди гласът, който се отличава“.

„Бъди гласът, който се отличава“

Остават броени дни до 7 октомври – датата, на която ще се проведе събитието „Основни на медийното говорене“. Каква е била голямата мотивация за Деси, за да реализира проекта си?

Животът и работата й са показали, че хората, които имат желание да бъдат по-добри в представянето на идеите си, трябва да имат възможност да получат практични и приложими съвети.

„През годините съм срещала много хора с постижения, смислени цели и и вдъхновяващи истории. Проблемът е, че не са успявали да разкажат за успехите си, от което страдат самите те“, пояснява Деси.

Така стига до убеждението колко важно е умението да говориш въздействащо, убедително, но и вълнуващо.

„Положих много усилия, за да създам алгоритъм с шестте необходими стъпки, по които можем да привлечем вниманието на публиката и медиите, но също и да го задържим. Талантът, начинът, по който се изразяваме, посланията, които изпращаме – всичко това ни отличава“, казва журналистката.

Проклятието на притеснението

Добрите резултати изискват добра подготовка, последователност, но и много практика. Практиката е най-големият учител и за Деси. Съществена роля имат и срещите с хора, многобройните разговори и интервюта в работата й, но и книгите, които е прочела през годините. Учим се също от ситуациите, преживяванията, чувствата и емоциите.