СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Журналисти отдават почит на напусналия ни Тошо Тошев

20.09.2023
Фейсбук/defakto.bg

Тошо Тошев (07.12.1942-20.09.2023)

Фейсбук, а и други информационни платформи, се изпълниха тази вечер с възпоменания на журналисти за отишлия си емблематичен някогашен главен редактор на "Труд" и "Преса" Тошо Тошев.

Предлагаме подборка от някои от журналистическите спомени за Тошо Тошев.

Михайлина Димитрова:

Тошо си отиде сам. В самота. Извинявам се, ако не звучи в реда на славословията и удивителните, които чета сега след кончината му.

Не зная дали я е заслужавал. Според мен не. Но това се случва у нас с хората, които са стойностни и когато вече не са необходими, никой не говори за тях. Камо ли да ги види. Единици правят изключение и се сещат за пенсионираните много можещи и уважавани хора. Впрочем, помня как Тошо не искаше да се пенсионира и не се пенсионираше.

От известно време се готвехме да отидем да го видим. Ще ми остане в тежък дълг това. Чаках миналата седмица да се върне колега от отпуск, за когото той е питал, и в края на тази седмица да го посетим. Е, закъсняхме.

Само верният му шофьор е останал до него в последно време. Тошо обаче беше корав, всеки ден ходеше в кабинета си до последно, макар и на кислороден апарат. Дори е дал интервю на осми септември, сега видях. А наша колежка го видяла случайно на пейката пред ЦУМ. Да чака шофьора… И ни поканил да му отидем на гости…

Ще ми тежи, че не е знаел колко често напоследък се сещах за него. По различни причини. Ще продължа да го правя, както се случва с моя учител в професията Стефан Продев. И за него често мисля, макар да си отиде преди двайсетина години.

Човек е жив, докато е жив споменът за него. Може би все още можем да направим едно – да разказваме за Тошо на децата. За да остане жив в спомените. Той би бил доволен от това. А за Тошо в журналистиката има много за разказване.

Валери Запрянов:

Тази сутрин на зазоряване си отиде Тошо Тошев. Голям вестникар, голям мъж и голям приятел. Сбогом!

Николай Стоянов:

Последният мохикан на българската журналистика, моят учител Тошо Тошев, си отиде на 80. Мислех, че ще живее вечно и винаги ще побеждава смъртта. Така мислех и за журналистиката. Отидоха си и двамата. Светла им памет!

Елена Енчева:

Никога нямам думи за смъртта. Аз имах други учители в журналистиката, работата с Тошо обаче ме научи на много. Най-вече: упоритост, дълбочина, умение да излагаш аргументи за правотата си... И едно невероятно усещане, когато ти кажат: Браво! Светъл път нагоре

Валерия Велева:

И Тошо Тошев си отиде!

Институция в журналистиката.

Университет в професията!

Приятел и учител!

Създаде цяло поколение журналисти, беше главен редактор на най-влиятелния, авторитетен и тиражен вестик "Труд".

С него беше най-прекрасното време, в което репортерите имаха тежест и влияние. Беше приказка, в която живеехме, обичахме и творихме. Бяхме като едно голямо семейство. Бяхме сила. Даваше ни стимул и защита. Беше строг и взискателен. Караше ни да мислим, да вадим аргументи и да защитаваме позицията си.

Никога не предаде професията! Не се огъна! И ни научи да вървим като него с изправен гръб.

Предизвикваше уважение. Голям!

С него се съобразяваха власт и опозиция.

Политиците правеха пътека пред кабинета му.

Изпълни с присъствието си цяла епоха.

Тошо Тошев остава легенда на вестникарския занаят. Последният! Истинският!

Благодаря ти, Шефе, за уроците, за приятелството, за респекта, който създаде около нас!

Дълбок поклон!

Да е светъл Пътят ти!

Таня Джоева:

Дълбок поклон! Имаше око, което виждаше детайлите и перо, което можеше да ги разкаже увлекателно, запомнящо се, ударно!

Бойко Пангелов:

Тошо беше толкова жилав и упорит, че няма да се учудя, ако един ден възкръсне. За журналистиката в България обаче

съм сигурен, че си замина безвъзвратно - и то години преди Тошо да си отиде.

Елена Кодинова:

Светла му памет! Благодарна съм му за шансовете, които ми даде.

Кристина Патрашкова:

Отиде си Тошо Тошев – един от журналистите, с когото преди години политиците се съобразяваха. То и времената бяха такива, че професията бе наистина четвърта власт. Бе човек със самочувствие, силно его, ласкаеше се, че професията го харесва. Имаше нюх към новината и кураж да изразява и непопулярни позиции. Като всеки човек имаше своите слабости. Но бе от изчезващата порода в занаята. Не загуби любопитството си, ценеше бързата реакция и желанието да откриваш пластове под всяка тема. Вестник „Филтър“ направи последното интервю в живота му – само 10 дни преди да си отиде от този свят. Призна, че няколко пъти се е озовавал пред небесните порти, но все го връщали от там. Защото и той не се давал. Скоро след това издъхна. Светъл път на душата му!

Лилия Христовска, отг. редактор на отдел „Правен“ в „Труд и „Преса“, Ива Йолова, отг. редактор на отдел „Култура“ в „Труд и „Преса“:

Едно трудно сбогуване с дългогодишния ни главен редактор във в. „Труд“ и в. „Преса“ Тошо Тошев.

Той издъхна тази сутрин в столичната болница „Токуда“.

Ще напишем задължителните изречения за такива случаи. Но никой не може да ни отнеме преживяното професионално минало, гордостта да правим истински вестници, възходите и паденията, разправиите по планьорки, похвалите, огорченията и усмивките след това.

Журналистът, писателят и издателят Тошо Тошев си отиде на 80-годишна възраст.

Отиде си една епоха в българската журналистика.

И стана тихо, шефе.