Няма нищо неочаквано. За опитите на сглобката – както сами се определиха сегашните управляващи – да затворят устата и очите на журналистите имаше много признаци. Още от самото начало.

Но „четата“ издаде пръв финансовият министър Асен Василев, който тръгна на „война“ с журналистите и въведе абсурдното ограничение за участие в брифингите на Министерството на финансите. Безпрецедентните изисквания предвиждат достъп до МФ да получават само журналисти от медии, в които има обособена финансова или икономическа рубрика, предложените журналисти да отразяват редовно точно тази тематика и да не работят на свободна практика. Въпреки бойкотът на гилдията и острата реакция на Съюза на българските журналисти, че „акредитацията не може да е инструмент за подбор на удобни журналисти“, финансовото ведомство не се отказа от възмутителните си изисквания.

Натискът срещу свободното слово не само че не беше отслабен, а дори ескалира. И стигна до „Контролиран достъп“. Тази сутрин репортерите, отразяващи работата на Народното събрание, което отново се премести в бившия Партиен дом, бяха посрещнати с ограничителни ленти и надписи „Контролиран достъп“. Оставяме настрана конспиративните теории, че избраниците на народа се местят в тази сграда, за да са по-добре охранявани от народната „любов“. Но не можем да оставим настрана фактите. А те са красноречиви.

Журналистите нямат условия за нормална работа. Те са принудени да влизат от различни входове – прочие и тук сценарият с акредитациите влиза в сила. Той явно трябва да играе ролята на „магическата пръчка“, която да отстранява неудобните журналисти с неудобните въпроси. Защото сега пък се поставят условия за постоянно акредитирани журналисти, които влизат през единия вход, и тези с временни акредитации, които трябва да влизат през друг вход. Но това е „бял кахър“ , както се казва.

Разбира се, журналистите не са натикани в мазето, но трябва да стоят далече от депутатите, които влизат през отделен вход. Пред пленарната зала е единственото място за неформални разговори между народните представители и репортерите. Там обаче няма екран за излъчване от залата, интернет е слаб, а в един момент, за да се осигури спокойствието на депутатите, дори беше опъната червена ограничителна лента. Достъпът към стаите на парламентарните групи е забранен и маркиран от табелки с надпис "Контролиран достъп".

Скандалните ограничения не свършват дотук. „Кошарата“ на журналистите е на долния етаж, а пленарната зала на втория – дистанцията е сериозна и пречи за ефективното изпълнение на журналистическата работа. И за да бъде спокойствието на депутатите пълно, местата за хранене – техните и на журналистите, същоса разделени. Мястото на плебеите не е при господарите, нали?!

И всичко това, сътворено от биещите се в гърдите пазители на свободата на словото, същите тези, които утре ще отидат като парламентарна делегация в Брюксел, за да декларират, че медиите в България са ...свободни.

Но тикването на журналистите в „кошарата“ не стига. Сглобката посегна и към социалните медии. Военният министър Тодор Тагарев си позволи да поиска от "Пирогов" да бъде проверено кой е качил в профила на болницата във Фейсбук поста за случката с неговия съветник Мустафа Емин и кой администрира страницата на лечебното заведение.

Информацията дойде от депутата от ГЕРБ и бивш здравен министър Костадин Ангелов, който публикува писмото на Тагарев, адресирано от министър Христо Хинков. "Тодор Тагарев изпратил искане до министъра на здравеопазването да се разберяло кой и защо си позволил да публикува нещо във фейсбук страницата на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ! И пита, кой работи там, настоява за бързи резултати и да бъдел своевременно уведомен! Представяте ли си?! Скандално и болшевишко!", написа Ангелов във Фейсбук.

Вместо да разследва действията на своя съветник, военният министър си позволява да търси вината в администратора на страницата на „Пирогов“ във Фейсбук.

Знае ли министър Тагарев, че медицинската сестра, възмутила се от поведението на съветника му, е спасила живота на хиляди хора, имала е безброй безсънни нощи в операционни зали и болнични стаи, с всяко пристигнало наранено дете се е свивало сърцето й на майка и се е борила за него? Познава ли военният министър при какви условия работят лекари, медицински сестри и парамедици в спешните болници и центрове? И нима същите тези хора нямат право да кажат истината за поведението на неговия съветник?

Да. Наистина няма нищо неочаквано. Това са познатите методи на дълбоката държава, в която конците се дърпат от другаде, а свободата на медиите е само брошка, поставена на ревера на костюма, който властта облича за европейските и международни срещи.