Агитката противници на Деня на победта и на Паметника на Съветската армия се прояви с характерни жестове. Снимка: Николай Белалов

Тазгодишното отбелязване на Деня на победата над нацизма 9 май бе съпътствано в София с покачване на напрежението, което и без това от години е неизменен спътник на проявите около празника. Ескалацията започна още в предходните дни, когато групата на ДБ в Столичния общински съвет поиска кмета Йорданка Фандъкова да забрани отдавна обявеното за 9 май провеждане на традиционното шествие „Безсмъртен полк”, което отдава почит към сражавалите си в битките с хитлеризма през Втората световна война.

Тези шествия се зараждат в Русия, като на тях потомци на ветераните носят портретите на своите баби и дядовци или родители, дали приноса си за епохалната победа над кафявата чума. Такива шествия вече от години се провеждат и в България, която след септември 1944 г. изпраща и свои армейски части да се бият с хитлеристка Германия в състава на съветската Червена армия, като дава общо около 20 000 жертви – убити и изчезнали.

Шествията под мотото „Безсмъртен полк” у нас отдават почит и към съветските, и към българските военни ветерани, а също и към участниците в антифашистката съпротива – партизани и ятаци.

Заради войната в Украйна част от политическите сили особено остро започнаха да клеймят тези шествия като „руска пропаганда”. В този контекст в навечерието на тазгодишния 9 май групата на ДБ в СОС  настоя кмета Фандъкова да отмени провеждането на шествието „Безсмъртен полк”. Като се има предвид обаче, че организаторите му са го заявили много отдавна, а режимът за такива прояви е само уведомителен, подобна забрана е повече от оспорима.

Все пак кметската забрана беше спусната, но това стана буквално минути преди началото на шествието, когато участниците му вече се събираха на площад „Александър Невски”. Така че организаторите решиха да проведат шествието, на което струпаните по всеизвестния му маршрут полицейски служители не попречиха, а напротив, осигуряваха безопасност за участниците. Шествието се насочи към Паметника на Съветската армия.

Там също вървеше нагнетяване на напрежението още от ранни зори. За него разказаха хора, дежурили край паметника цялата нощ, за да не бъде той отново вандализиран, след като Градският съвет на БСП възстанови възпоменателната плоча на монумента, строшен преди време от негов противник с чук. Паметникът е би охраняван и от полиция.

Малко след 7 ч. сутринта там се появила група от около пет души, които показали на полицаите някакъв документ. Очевидци твърдят, че това било нареждане на кмета Фандъкова тези лица, след които имало и общински съветници, да бъдат допуснати на стълбите на паметника – което полицаите изпълнили. По-късно там се събират и други техни съмишленици, настояващи за демонтирането на монумента.

Когато в около 10 ч. сутринта към Паметника на Съвтската армия се приближава шествието „Безсмъртен полк”, на стъпалата му вече се е подредила малобройна, но шумна агитка, която скандира обидни за участниците в шествието лозунги и демонстрира жестове, подобни на нацистки поздрави. Тя посреща множеството, пеейки „Шуми Марица”.

Полицаите се подреждат в двоен шпалир, който разделя двете антагонистични групи така, че и участниците в шествието да могат да се изкачат по стълбите на паметника и да положат своите цветя на признателност към победителите на нацизма.

Мнозина от шествието разказват, че са разпознали сред протвостоящата им агитка лица на организатори и участници в печално известния Луков марш, прославящ пронацисткия генерал Луков, активисти на крайно националистически формации и на ВМРО. На разпространявани из социалните мрежи и в медиите снимки като протагонисти в същата агитка или край нея са забелязани и известни личности като Горан Благоев, Мартин Заимов, Васко Кръпката, Ивайло Караньотов и други.

По-късно не сред агитката, но в „нейната” половина долу, на плочника, се появиха също съветничките от СОС Грети Стефанова (ДБ) и Марта Георгиева (ДСБ). Известно е, че тези партии не харесват крайните националистически формации, които определено доминираха агитката край паметника. Но в крайна сметка с подтикването на Фандъкова да забрани шествието "Безсмъртен полк" те насърчиха именно тези крайни групи за днешната им изява.

От другата страна на полицейския шпалир бе проведен обичайният за отбелязването на Деня на победата митинг, на който говориха Иван Таков, председател на ГС на БСП-София и общински съветник, както и депутатът от БСП Борислав Гуцанов. Бурни аплодисменти събра апелът на Гуцанов към Фандъкова да подаде оставка като кмет заради напрежението около Паметника на Съветската армия, което той определи като безобразие. „9 май нямаше да е денят на Обединена Европа, ако не беше победата над хитлерофашизма. И тези паметници не са само да отбележат смъртта на всеки герой, а те са за нас, живите, да помним”, наблегна Гуцанов.

Много от събралите се хора коментираха възмущението си от виковете на агитката, която наричаше тях „боклуци”, а бойците на Съветската армия – „нацисти”. Често звучеше риторичният въпрос: „Каква е тази гавра с паметта на хора, дали живота си, именно за да победят нацизма и да спасят от него Европа и света?!”

Слово произнесе и също дошлата да поднесе цветя и венец пред паметника посланичка на Русия Елена Митрофанова. Тя каза, обръщайки се към множеството:  „Благодаря, че поддържате добро отношение и помните умрелите за нашата свобода и победа. Благодаря на организаторите за верността към традицията и за паметта към вашите бащи и деди за освобождението”. Край паметника бяха също посланиците на Беларус, Казахстан, Армения, Сърбия, Куба и др. Елеонора Митрофанова положи днес цветя и венец и пред Паметника-костница на съветските воини в квартал Лозенец в София, а по-късно през деня бе и в Пловдив, където поднесе венец и цветя пред паметника на Альоша.

Въпреки напрежението, до сериозни инциденти около Паметника на Съветската армия в София не се стигна. Но агитката от противниците му все пак остави своята следа – облепи достъпната ѝ част от монумента със свои стикери за декомунизация и с плакати, апелиращи: „Искаме български паметник”.