На 13 април 2023 година една невероятна жена имаше юбилей. Деветдесет години щеше да изпълни журналистката Денка Иванова Господинова, ако преди година не беше си тръгнала тихо и внезапно, без да обезпокоява никого...

Подчертавам – една невероятна жена! И онези, които я познаваха и имаха щастието  да са близо до нея, ще потвърдят, че епитетът в случая за заместник-началника на Културно-творческия отдел в СБЖ в миналото е точен и не подлежи  на редактиране...

Тя просто отиде при своя съпруг Христофор Иванов, при любимия си зет Анатолий, при приятелите си Блага и Али  Рафиеви, защото приятелството е последният и единствен пристан за всички, които са оставили вярна следа в другарството приживе  на тоя свят .

С Денка ни събра стаята на Културно-творческия отдел на улица „Граф Игнатиев” 4, където минаха години от биографията ни в миналия  век заедно с Иван  Щърков, Любен Конакчиев и пишещия тези редове... Председател на Съюза тогава беше Георги Боков, член  на Секретариата  на  ЦК на  БКП. Сега това  място е  част от клуб „Журналист” с управител Ивайло Диманов. И няма съмнение, че част от оная енергия и дух са оставили искрици в днешните културно-творчески прояви и събития, които сега са ежедневието в дейността на Съюза .

После се случи така , че с нея известно време пихме заедно руския  чай, руския  квас, водката и кайсиевата ракия в Москва, където се издаваше вестникът на  българските строители в Съветския  съюз, а нашите  дъщери Албени растяха  щастливи, и  Оля от Московския държавен  университет там намери и своя  Анатолий от Челябинск, да е светла и неговата  памет...

В семейните  ни албуми и спомените са запечатани стотици светли страници, които за нищо  на света няма да приема и днес , че са били част от един „престъпен  период” в годините, когато се строеше, съзиждаше и очертаваше перспективно  бъдеще в мирен  труд  и дружба от векове и за векове... Московските улици и проспекти, както  и сега да се наричат, пазят и частица от нашето вдъхновение и пристрастие в онова време.

Денка остави дири навсякъде, където мина – през окръжните вестници в България  като главен редактор, през вестник „Вечерни новини”, ,през вестниците „Български  строител” и „Дружба” в Москва, ,през отдела в СБЖ.

Не зная дали е получила и дали има „Златно  перо” за труда  си, но остави златна душа за приятели и в приемстевността на  поколенията журналисти... Тя  остави неизличим пример на съпруга, на партиен деец, на майка и баба. С прямотата си учеше, раздаваше и внушаваше доверие...

И не се съмнявам, че „някой  ден”, както остана между нас определението за  бъдеща среща, ние отново ще бъдем  заедно, защото съдбата няма да ни изневери...