Настоящата статия е инспирирана от доклада на автора със заглавие „Отразяването на операция „Маслинова клонка“ в турските медии“, прочетен на Четвъртата национална конференция по медийна сигурност на тема "Медиите и войната (журналистически стандарти и отговорности при отразяване на кризи и военни конфликти)", проведена на 24 април 2023 г.

Операция „Маслинова клонка“, която Турция стартира на 20 януари 2018 г., повлия на хода на войната в Сирия. Тази военна операция беше важно развитие от политическа и военна гледна точка, както за Европа и Америка, така и за Близкия Изток. Тя намери широк отзвук в световните и в турските медии.

От тази гледна точка, е важно да се види как турските медии са представили военната операция. Трите вестника, които са обект на статията, са подбрани с оглед на факта, че техните издателски линии се различават един от друг. Вестник „Стар“ е близък до властта, вестник „Сьозджю“ е опозиционна медия, а „Хабертюрк“ се предполага, че следва умерена линия и стои някъде по средата.

Текстът се базира основно на данните, публикувани по темата от Мехмет Сена Кьоседаг и Кязим Йозкан Ертюрк, в изследването им със заглавие „Операция „Маслинова клонка“ в турския печат: анализ на вестниците „Сьозджю“, „Стар“ и „Хабертюрк“.

Вестник „Хабертюрк“ е основан на 1 март 2009 г. в Истанбул. Девизът му е „Силата ни е в свободата ни“. През 2018 г. средният му тираж е около 200 хиляди броя дневно, спира да излиза през юли същата година.

Двамата автори са направили преглед на материалите, публикувани в рамките на три седмици от началото на операцията. Изследвани са само челните страници на вестника. В изследваните броеве по първите страници на изданието са установени общо 84 материала, свързани с военната операция. 46 от тях обхващат военното измерение на операцията, 4 от тях покриват икономическото измерение, 17 са свързани с правните и политическите аспекти, а още 17 са на социокултур на тематика.

43 на сто от материалите, свързани с военното измерение на операцията са в нейна полза, 17 на сто съдържат негативно отношение, а 39 на сто са само с информативен характер.

Общата картина, която съставляват материалите от първите страници на вестник „Хабертюрк“, изглежда по следния начин: около 40 на сто от публикациите са в полза на операцията, приблизително 16 на сто имат критичен характер, а близо 42 на сто от тях са с безпристрастно съдържание. До голяма степен наративът на материалите в „Хабертюрк“ е в полза на операцията и в по-малка степен е неутрален и критичен. Вестникът подкрепя военната страна на операцията, но не пести и критики към нейното икономическо измерение.

Вторият печатен орган, на който авторите се спират е вестник „Стар“ (съществува от 1999 г. до 2019 г.). Характеризиран е като консервативна и дясноцентристка медия. Изследвани са първите страници на вестника в период от три седмици от началото на военната операция.

На първите страници на „Стар“ са публикувани общо 104 материала, свързани с операцията. 39 от тях са свързани с военното измерение на операцията, 8 разглеждат икономическите последици, 28 покриват правните и политическите аспекти, а 29 са на социокултурна тематика. 59 на сто от материалите, насочени към военното измерение на операцията са в нейна полза, около три процента съдържат негативно отношение, а 38 на сто имат само информативен характер.

С оглед на представянето на операция „Маслинова клонка“ по първите страници на вестник „Стар“ авторите обобщават, че близо 56 на сто от материалите са в подкрепа на операцията, процентът на безпристрастните материали е 41, а публикациите с неодобрително отношение са 1 процент. В по-голяма част от публикуваните материали вестникът е подкрепил военната операция. Използваният наратив в материалите е или в полза на операцията или е неутрален.

Третият изследван вестник е „Сьозджю“, който започва да излиза през 2007 г. и още се издава. Характеризира се с уклон към републиканизма и кемализма. Изследвани са първите страници на вестника от началото на операцията в продължение на три седмици.

Анализирани са общо 83 материала, свързани с операция „Маслинова клонка“, 30 от тях са свързани с военното измерение на операцията, 4 засягат икономическите последици, 27 покриват правните и политическите аспекти, 22 са на социокултурна тематика. 33 на сто от публикациите, които се отнасят до военното измерение на операцията са в нейна полза, 50 на сто имат неутрален характер, а 17 на сто са с критично съдържание.

Авторите на изследването обобщават, че 31 процента от публикациите на първите страници на вестника подкрепят операцията, 19 на сто съдържат критичен тон към нея, а 49 на сто от тях са с неутрален характер.

Цитирани са и част от заглавията на публикациите в споменатите горе издания.

„Северната линия на ПКК беше сломена“, „Мехметчикът пише история“, „Първата цел е настъпление до 17 километра“, „Удар по терористите, маслинова клонка за хората“, „Идва ред на Мембич“, „Турският войник не стреля по цивилните“, „Терористите си отидоха, животът се завърна“ , „Ръка за ръка в името на отечеството“, „Забихме знамето“, „Ударихме предателите“, „Днес войниците настъпват по суша“, „Казахме, че ще ударим Африн въпреки САЩ и Русия“, „Операциите на турската армия не са на една партия, а на турския народ“, „Осъществяваме контакти със сирийския режим през Москва“ и др., са част от заглавията, с които вестниците отразяват военната операция.

В общи линии наративът на материалите и в трите издания е в полза на операция „Маслинова клонка“, но има и публикации с неутрален характер. Докато една пета от материалите на „Хабертюрк“ и „Сьозджю“ имат критичен тон, то във вестник „Стар“ такива почти липсват.

В текстовете, които са в полза на операцията за описание на турските войници са използвани думи като „герой“, „храбър“, „мехметчик“, „турски воин“, а за вражеската страна са употребени изразите „терорист“, „предател“, „долен“, „угнетител“ и др.

Към края на 2022 г. социологическа агенция „Метропол“ в Турция провежда анкета отнсоно нагласите на обществото, свързани с военните операции в Северна Сирия. 50,1 на сто от турските граждани са отговорили утвърдително.

Точно месец след старта на операция „Маслинова клонка“ в Турция беше създаден Републиканският алианс, в който участват управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели. Веднага след това беше взето решение за предсрочни избори, за да се премине към президентска република от „турски тип“, за която повече от половината турски граждани бяха гласували година по-рано (2017 г.).

На 24 юни 2018 г. в Турция се проведоха избори за парламент и президент, които бяха спечелени от Реджеп Тайип Ердоган и той стана едноличен властелин на страната си. В Турция на Ердоган беше утвърден „хибриден режим“ (след хибридните режими са авторитарните, а преди тях са дефектните демокрации и на първо място пълните демокрации), според Индекса на демокрацията за 2020 г., изготвен от Икономическия разузнавателен отдел (Economist Intelligence Unit), като страната се нарежда на 104 позиция сред изследваните 167 държави.