Каазанлъшкият вестник "Трибуна Арсенал" отдаде почит на родения в Казанлък на 16 март 1903 г. професор Георги Боршуков, забележителен историк на българската журналистика, публикувайки обширен биографичен материал за него, който предлагаме и на нашите читатели.

Публикацията на журналистката от "Трибуна Арсенал" Мария Рашкова бе препечатана и в nabore.bg. Ето текста.

Проф. Георги Боршуков (16 март 1903- 26 юни 1975) е журналист, преподавател и изследовател, един от създателите на специалността „Журналистика“ у нас и първият, поставил изучаването на историята на българската журналистикана научна основа. 

Главен е редактор на в. „Дъга”, 1934-1944 г., и на други издания. Ръководител е на катедрата по журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” 1965-1970 г. Автор е на: „История на българската журналистика“,1965; „Новата организация на света“,1945; „Социалистическият печат в България, т. I. Първи стъпки“, 1946; “Оформяне и производство на вестник”, 1957; „Георги Кирков в Казанлък“ и на други научни трудове. Името му е включено в „Златния алманах на България“, 1940 г. 

Скоро след смъртта му на него са кръстени аудитория във Факултета по журналистика и Кръжок по история на вестникарството. Личната му библиотека се съхранявавъв факултетскатабиблиотека. През 2023 г. се навършват 120 години от рождението на проф. Боршуков. Инициативният комитет от СБЖ за честването има идея на кооперацията, в която е живял – на ул. „Евлоги Георгиев“ в София, да бъде поставена паметна плоча.

Боршукови

Георги Енев Боршуков е роден в Казанлък. Потомък е на работливи и интелигентни родственици. Дядо му имал фурна, наричали я Боршуковата фурна. Намирала се на ъгъла на пресечката на днешните улици „Христо Ботев” и „23 пехотен Шипченски полк“, някогашната Главна. Баща му – Еню Боршуков, един от първите социалисти в Казанлъшкия край, впоследствие социалдемократ, бил учител в с. Крън и общински съветник в Казанлък. Две години, от 1920 до 1922 г., бил кмет на града. По времена мандата му е завършен парк „Розариум”; създадени са разсадници в Шипка и Ветрен; благоустроени са градските улици; построени са обществени магазини, наемите от които увеличавали общинските приходи; завършен е градският водопровод.

Не се знае много за личния живот на проф. Боршуков, не са запазени и снимки. Неговият внук, наследил името му – Георги Боршуков, забележителен експерт по специални ефекти, е българинът, променил холивудското кино и света на компютърните визуализации. Благодарение на уникалната му технология, филми като емблематичния „Матрицата“, получил през 1999 г. „Оскар“ за най-добри визуални ефекти, пленяват зрителите и се превръщат в касови.

Другият му внук – д-р Иво Боршуков, изявен столичен специалист по очни болести, е член на престижни Европейски дружества по очна хирургия и на Американската Академия по офталмология.

Образованието

Георги Боршукове завършил казанлъшкото педагогическо училище. Първата си статия публикувал в ученическия вестник „Лъч“.До 1925 г. следва инженерство във Виена, после завършва Юридическия факултет на Софийския университет. През 1935 г., след конкурс, със стипендия от Дружеството на столичните журналисти, специализира журналистика в Париж.

Журналист

Целият му живот е посветен на журналистиката. Бил е кореспондент, редактор и главен редактор на много печатни издания: на вестниците „Народ“, „Обществена мисъл“, „Предел“, „Утро“, „Социалистическа младеж“, „Око“ – илюстровано издание за съвременната култура, „Устрем“, издаван в Белград, на научно-популярното списание „Червена трибуна“ и др. Журналистическата работа го среща с именити творци, също сътрудничили на печата: Георги Караславов, Младен Исаев, Константин Бозвелиев, Людмил Стоянов, Павел Вежинов, Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова,Чудомир, Петър Динеков и др.

Вестник „Дъга“

Това е най-значимото издание, на което Боршуков е главен редактор. В него той проявява дарбата си на опитен журналист, социалдемократ и антифашист. „Дъга“, 1934-1944, е прогресивен вестник, трибуна на лявата интелигенция по онова време. В редакцията Боршуков се сближава с Антон Попов, прикривал участието си в съпротивителното движение с журналистическа дейност. С високия си професионализъм, богата тематика, жанрово разнообразие и многобройни именити сътрудници „Дъга“ оставя ярка следа в историята на българския печат.

След 1944 г.

Много от вестниците са спрени заради прохитлеристката им линия. „Дъга“ продължава да излиза като вечерен вестник „Дъга – 6 часа вечерта“. За деветосептемврийските събития Боршуков публикува специална статия. „Мнозина у нас казваха: Това е преврат. Не, това е революция – е отговорът на историята“, пише той, аргументирайки се с факта, че тази революция е извършена без жестокости и разрушения; че революцията не значи барикади и проливане на кръв на всяка цена; че революция е всеки обществен акт, който тика обществото напред.

Последвали разочарования. В края на 1944 г., под предлог, че няма хартия, новата власт спира всички независими вестници, вкл. „Дъга“. Боршуков, нареден вече сред „неблагонадеждните“, продължава да работи в някои от новосъздадените вестници – „Новини“, „Отечествен фронт“, но смятал, че това е друг тип журналистика, наложена „от горе“.

През 1947 г. едва не останал без работа заради една изложба, която организирал със Стоян Нейков по случай 100-годишнината на първия български вестник – „Български орел“. Внушителната експозиция била призната за „голямо обществено-културно постижение“, но уредниците били обвинени в „извращения“: че пренебрегнали участието на журналисти комунисти, че подредили реакционните издания при прогресивния печат; че „Работническо дело“ и „Труд“ останали в сянка.

Обучението по журналистика

Първите курсове по журналистика у нас се провеждат епизодично в края на 40-те и началото на 50-те години. Те били краткосрочни, давали минимална подготовка на редакционните работници. Висше образование по журналистика е организирано в СУ през 1952 г. Учебните програми и практическите занимания били подготвени и ръководени основно от Георги Боршуков, Владимир Топенчаров и Стефан Б. Станчев. От 1968 г. обучението по специалността „Журналистика“ се води в създадения факултет, днешния Факултет по журналистика и масова комуникация.

Преподавател

От 1952 г. Георги Боршуков е хоноруван препо­давател по журналистика. През 1954 г. става доцент, а през 1959 г. – професор. От 1965 до 1970 г. завежда Катедрата по журналистика.

Той е сред първите преподаватели във Факултета по журналистика. Четял лекции по история на българската журналистика и оформление и производство на вестника. Негов асистент бил Филип Панайотов, по-късно професор. Сред студентите му били Боян Трайков, който му бил и асистент, Лили Райчева, Иван Гранитски, Антония Мечкова, Стефан Коларов, Димитър Езекиев и други.

Професорът бил обаятелен преподавател, с неизчерпаема енергия и духовна сила, много взискателен и организиран, високо ерудиран – студентите му го смятали за всезнаещ. С тях той общувал с доверие, подчертана добронамереност и уважение, винаги им говорел на Вие.Учел ги на тънкостите и морала в работата, на отдаденост и перфекционизъм: „В нашия занаят човек неуморно трябва да търси информация, да разширява кръга на известното“. Съгласен бил с мнението на известен педиатър, че журналистите са „лекарите на обществото“.Голямата отговорност и значимост на професията обяснявал на младите си колеги с думите: „Журналистиката е хубаво нещо, ако се откажеш от нея о̀време“.

Смятал, че журналистите не само трябва да пишат историята, а трябва да могат и да я правят. Затова водел студентите си в полиграфическия комбинат „Д. Благоев” и на място им обяснявал за набора, за клишетата, за коректурите… Той пръв у нас изказал идеята за стилно единство на заглавните шрифтове. Съветвал студентите си: „Не започвайте публикациите си с латински сентенции – претенциозно и тривиално е". 

В лекциите си засягал и болезнената тема за вестникарските фалове.По онова време заради грешка – пропуснати букви или нещо друго, от "Работническо дело“ изхвърчали хора.Професорът държал на фототипните издания, обяснявал, че всяко препечатване може да допусне грешки.

Боршуков бил известен и със своята акуратност. В дома си пазел грижливо подвързано течение на в. „Дъга“, а студентите си изпращал в Народната библиотека, за да четат подвързаните броеве на старопечатните издания.

Не спирал и да пише. Изпод перото му излизат учебници, по които студентите учат и днес, и голям брой съчинения, в които проявил прекрасните си качества като историк на печата: невероятна ерудиция, всеобхватност, обективност, точност, уважение към фактите.

„История на българската журналистика“

Георги Боршуков е смятан за най-добрия хронист на историята на българската журналистиката. Основател е на българската школа по история на журналистиката.Главен обект на дългогодишните му проучвания е възрожденската ни журналистика.

През 1965 г. излиза неговото мащабно изследване „История на българската журналистика“, обхващащо периода от 1844-а до 1885 година.В този забележителен труд той изчерпателно и прецизно е описал 450 периодични издания и дейността на 750 възрожденци и журналисти. Неговото трето издание през 2003 г., съвпадащо със 100-годишнината от рождението на проф. Боршуков, включва и 120 страници с илюстрации. 

Трите Т.

В студията си „Проф. Георги Боршуков – вестникарят-историк“ проф. Филип Панайотов цитира руския историк акад. Исаак Минц, който казва: „За да се овладее изкуството на историческото изследване, са нужни три Т – Труд, Теория, Талант“. „Георги Боршуков притежаваше и трите“, категоричен е Панайотов.

Първото Т. Неговото трудолюбие било пословично. За да създаде панорамата на възрожденската ни журналистика в цялата ѝ пълнота, издирил, проверил и систематизирал огромен фактологически материал. Например, лично заминал за Лайпциг и обиколил библиотеки, музеи и научни центрове, за да опровергае твърдението, че за да започне вестник, Иван Богоров е бил повлиян от изданията на лужицките сърби. Не пожалил труд и време,за да събере данни за биографиите на първите наши социалисти. Обиколил цяла България, посетил и тревясалите им гробове, за да уточни кога са починали.

Разгадал и „шифъра“, с който изписвали имената си – те пишели майчините си имена. За това можел да се досети само човек, който знае не само личните, бащините и фамилните им имена, но и имената на техните майки. Той ги знаел.

Второто Т. Професорът бил убеден, че многобройните факти могат да се осмислят само с помощта на теорията. Затова следял развитието на теоретичната мисъл и дискусиите по различни проблеми от българската история, четял и много чуждестранни списания. Благодарение на вярната си концепция за обществената роля на журналистиката,успял да изгради периодизацията на възрожденската ни журналистика върху строго научни основи, съобразявайки се с периодизацията на националната ни история.

Именно заради това книгата му, която се използва и като учебник, обхваща период не до Освобождението, а до 1885 година, която той приемал като гранична заради Съединението, едно отнай-значимите събития в новата ни история.

Третото Т. Георги Боршуков бил не само даровит журналист, а и изключително талантлив изследовател и разказвач, сладкодумен събеседник. Той умеел да предава своя плам на студентите си и да ги въвлича в изследователски приключения. Доказателство за това са дипломните им работи, разработени под негово ръководство и широко цитирани в неговата „История...“.

Трите Т, притежавани от проф. Боршуков, продължават да бъдат онзи маяк, към който днес се стремят само най-добрите в българската журналистика.