На 1 февруари, сряда, от 17.30 ч. в Клуб „Журналист” на СБЖ започва възпоменателна вечер за напусналия ни преди точно едно десетилетие Александър Ангелов, който бе начело на СБЖ в трудните преходни години между 1994 и 2002 г.

Десет години изминаха, откакто на 1 февруари 2013 г. във вечността прекрачи яркият журналист, публицист, писател, поет и преподавател Александър Ангелов, ръководил Съюза на българските журналисти в едни от най-трудните му „преходни” периоди – от 1994 до 2002 година. В предшествалите този отрязък три години е бил и главен секретар на СБЖ – така че общо 11 години от живота си е раздал и вградил в оцеляването, трансформирането и укрепването на нашия Съюз.

Дължим му дълбока признателност и почит за цялата му всеотдайност към СБЖ, а и към журналистическата професия като цяло, на чиито етични норми посвети много вдъхновения и усилия в изследователската си и преподавателска дейност. Винаги ще ни липсва и чисто човешки – с широко скроената си душа и с мъдрото, ненатрапчиво, но проникновено чувство за хумор и чувство за мярка...

Днес, навръх десетгодишнината от смъртта му, ще си спомним отново за Александър Ангелов на възпоменателна вечер в Клуб „Журналист” на СБЖ от 17.30 ч. заедно с неговото семейство, приятели и колеги.

Роден в София през 1945 г., Александър Ангелов завършва полска филология. Работи като журналист и критик. Автор е на няколко стихосбирки, член е на Съюза на българските писатели и на СБЖ. Преди 1989 г. оглавява Агенцията за авторско право.

След промените посвещава много сили и енергия на преобразяването на СБЖ и на успешното вписване на нашия Съюз в новата реалност. През 1991 г. Александър Ангелов е избран за главен секретар на СБЖ, а от 1994 до 2002 г. е негов председател. Поема щафетата в ръководството на нашия Съюз непосредствено след Стефан Продев.

Самият Александър Ангелов определя онзи период като един от най-трудните и дори посочва, че му е донесъл „доста болести”. Той прави тези признания в интервю, излязло на сайта на СБЖ през 2010 г. Ето какво разказва там:

„Истината е, че ми се паднаха на мен и на Стефан Продев най-тежките години, най-тежкото време, когато политическото противопоставяне беше много изострено и опитите да се разбие СБЖ бяха много ярки, видими и ежедневни. На всичките тези препятствия трябваше да се противопоставяне.

Доста болести си спечелих с това период, защото приемах всичко много лично, което от днешна гледна точка ми се вижда леко наивно, особено като се има предвид, че почти година след като станах председател, Продев напусна и отиде да управлява само в. „Дума”. Така, че от 1991 година аз практически ръководех Съюза до 2002 г.

Отначало три години като главен секретар до края на мандата и осем като председател, т.е. 11 години, които според мен, не заради някакво самосъжаление, но съвсем обективно бяха най-тежките в историята на съюза, като преход от тоталитарното време към демокрацията. Демократизирахме на практика и Съюза.

Обявих, че това ще бъде общ дом за професията, а не място за идеологически боеве и сблъсъци и не позволих да се водят такива. Поне през времето, през което бях начело на ръководството, с това се създаде спокойна атмосфера. Позволявах на хора от най-различни  краски и партии да се проявяват, но само на професионално равнище. Това  според мен е някаква моя положителна роля през този период.”

Александър Ангелов е бил и вицепрезидент на Международната организация на журналистите, чиято централа е в Прага. От тази си позиция той развива и много активна международна дейност. Полага усилия за обединението на МОЖ с Международната федерация на журналистите със седалище в Брюксел, но това така и не се осъществява. Благодарение на активните действия на Александър Ангелов на конгреса на МФЖ в Монреал през 1992 г. СБЖ е приет за член на Федерацията.

„На национално ниво удържахме Съюза с цената на много усилия. СБЖ остана, запази си имотите, не злоупотребихме като личности,  ръководещи съюза, не се корумпирахме, не приехме покупки, каквито на всяка крачка се срещат в българския преход. И ако мога да подходя иронично към себе си, с нищо не се обогатих за този период, освен с няколко болести,” казва Александър Ангелов в споменатото интервю пред сайта на СБЖ преди 8 години.

След края на мандата му начело на СБЖ Александър Ангелов се отдава на преподавателска дейност в Нов български университет. Преподава „Теория на масовите комуникации”, „Култура на масовите комуникации” и „Журналистическа етика”. През 2020 г. издава и авторска книга, озаглавена „Журналистическа етика”.

Конкретно тази тема силно го вълнува. Той е убеден, че етиката е основополагащ предмет за студентите в журналистическите специалности. Силно преживява бруталните нарушения на етичните принципи, допускани в професията поради икономическите и социалните изкривявания в обществото. Убеден е, че спазването на етичните принципи е неотменимо условие за развитието на качествена, професионална и общественоотговорна журналистика.

Талантът, човешката всеотдайност и високата принципност на Александър Ангелов много ни липсват днес, когато нашата професия, свободата на словото и правата на журналистите продължават да търпят все по-брутални посегателства. А журналистическата солидарност и синдикалната мобилизация в защита на общите ни права си остават в нашенските условия все същият мираж, който бяха и докато Сашо беше жив... С присъщата си проницателност той е дал много точна диагноза за тази реалност във все същото си итервю:

„Много е трудно с една професия, която е индивидуалистична, пълна е с хора със силно его, които искат да блеснат на екрана, в пресата, зад микрофона. Това не са миньори, които да можеш да обединиш и да тръгнат да си отвоюват правата.

Тук синдикализмът много трудно провирява сред такава среда. Хората в развитите страни са го разбрали и делят себе си и своето его от това, което трябва да се защитава като професия. Ние още не го правим.

Предпочитаме да сритаме колегата си в кокалчета, да го измамим, да го излъжем, да го предадем, ако може, само и само да се наредим на по-топлото място, на по-предната позиция, да хванем трибуната с всичките си крайници. Синдикалното у нас трябва да има за цел да помага на общество да зрее. То идва като разбиране от по-висока класа, то е венец на втората сигнала система. Но не го виждам у нас, хората, до край развито...”

Липсваш, Сашо! Помним те и ти благодарим за дирята, която остави! Днес от 17.30 ч. в Клуб „Журналист” отново ще си с нас... Поклон!