От близо година исках да поканя за гост на сайта на Съюза на българските журналисти (СБЖ) генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев. Като се казва, почти веднага, след като го избраха за генерален директор на БНР. Биографията на Милен Митев също е впечатляваща.

Роден на 4 март 1984 година. Завършва специалност „Право“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Започва работа в БНР през 2009 година като юрисконсулт.

Притежава опит в областта на закрилата на авторски и сродни права, обществените поръчки, медийното, трудовото и административното право, управлението на имущество и участието в европейски проекти и програми.

От 2013 до 2019 година е член на Правния комитет на EBU – Европейския съюз за радио и телевизия.

В периода август 2018 година – юли 2019 година изпълнява длъжността директор на Дирекция „Правна и човешки ресурси“ на Българското национално радио.

От септември 2019 до март 2020 година работи в Българската телеграфна агенция, първо, като главен юрисконсулт, а след това и като главен секретар. 

От 1 април 2020 година е директор на Административна дирекция на БНР

На 27 октомври 2021 г. Съветът за електронни медии/СЕМ/ избра Милен Митев за генерален директор на Българското национално радио.

Разбира се, знаех, че трябва да му дадем не онези Наполеоновите 100 дни, а по-дълъг разумен срок за реализация в Старата къща, както наричаме Радиото. Не само защото проблемите са много, но и защото Радиото вече се е превърнало в Институцията с най-голямо обществено доверие като медия. И то според безспорния авторитетен Институт „Ройтерс“. Потвърдиха го и през изминалата 2022 г.

Сега, в първите часове на новата 2023 г., разговаряме с Милен Митев в кабинета на генералния директор на БНР. И не се вместваме само в отрязъка на една календарна година. Защото промените, които станаха в Радиото от времето, когато Милен Митев е слушал „Хора, пътища, автомобили“ в колата си, до днес, са огромни. „Може да изглежда като революция, но при нас в Радиото промените стават еволюционно“, казва генералният директор и усмивката като че ли никога не слиза от лицето му.

И понеже тръгнахме от технологичния скок в медиите, няма как да не продължим с тъмната страна на тази медийна революция – хакерските атаки.

- Г-н Митев, нека да започнем нашия разговор от последното сериозно предизвикателство, пред което беше изправено Българското национално радио (БНР) - вируса в компютърната система. Има ли вече доказателства – това хакерска атака ли е и ако да, откъде идва? Научихме, че и службите са се включили.

- На този етап нямаме информация да е целенасочена атака срещу Българското национално радио. Всички екипи продължават да работят мобилизирано. Засегнатите компютри се възстановяват поетапно с приоритет върху работата на журналистите. Всички заедно полагаме усилия и правим всичко възможно максимално бързо да се справим с възникналата ситуация.

Основната дейност на БНР – създаването, излъчването и разпространението на радиопрограми не е засегнато нито за миг. Програмите на радиото са достъпни както в ефир, така и чрез платформата binar.bg БНР продължава отговорно, отдадено и професионално да изпълнява своята обществена мисия и да информира обществото по всички възможни начини, в това число и чрез сайта bnr.bg.

- Казвате, че архивът не е засегнат от вируса?

 - Нашият архив в голямата си част е на аналогови носители, които, за щастие, не могат да бъдат засегнати от никакъв компютърен вирус. Фонотеката и Златният фонд на БНР са непокътнати. Дори и ако тази част, която е цифровизирана, е по някакъв начин засегната, файловете могат да се възстановят отново от оригиналните им носители. Това е причината ние да съхраняваме и тях. И ще продължим да правим това и занапред.

- Проблемът с компютърната система възникна точно два дни преди Съветът за електронни медии (СЕМ) да изслуша и приеме отчета Ви за последните шест месеца. Фактът, че регулаторът с пълно мнозинство прие отчета Ви, какъв сигнал е за Вас?

- Това е положителен сигнал за работата на всички в БНР, тъй като отчетът е за работата на всички колеги в националното радио. Аз само имам честта да го представя пред регулатора. Това единодушно гласуване за приемането на отчета означава, че членовете на СЕМ оценяват положително усилията и работата на колегите в БНР, което изключително много ме радва.

- И все пак мониторингът имаше определени забележки по отношение на публицистичните предавания и плурализма в тях. Мислите ли, че трябва да има промени в структурата на предаванията – например да не се кани само един събеседник по основната тема в "Политически НЕкоректно"?

- Тепърва предстои да се запознаем с целия мониторингов доклад и да видим какви са мотивите за изведените в него констатации. След като видим доклада, той би могъл да послужи като основа за някакъв разговор. Но това ще бъде професионален разговор вътре в програмата. Аз избягвам всякаква форма на административна намеса от страна на ръководството на БНР по отношение на това как трябва да звучи едно предаване или програма, освен, разбира се, ако бъде констатирано нарушение на закона.

- Как гарантирате свободата и независимостта на изява на журналистите в БНР?

- В националното радио е създадена организация на работата, непозволяваща един човек – особено ръководител - да се намесва еднолично в работата на журналистите. Решенията как да звучи едно предаване, кои да бъдат събеседниците в него – се взимат от екипа на самото предаване и се обсъждат в рамките на ежедневните срещи на колегите в програмата – между водещи, редактори и ръководен екип. Това изключва възможността един човек да се намеси и да се опитва да повлияе на свободата на решението на всеки един журналист.

Освен това, в БНР вече се е наложила такава работна култура, че не си представям, че който и да било административен ръководител или главен редактор би се опитвал да се намесва в работата на журналистите.

- Създадохте екип за проверка на фактите. Успявате ли в борбата с дезинформацията?

- Със сигурност не успяваме да се преборим със всичко, тъй като дезинформацията е много и навсякъде. Но работата на този екип е една стъпка в тази посока. При всички положения борбата с дезинформацията трябва да бъде системна и в този смисъл екипът за проверка на факти е една част от веригата. Аз имам голямо желание БНР като обществена медия и медия, която се ползва с доверието на аудиторията, да играе ролята на връзка между слушателите и въпросите, които ги вълнуват, и експертите и институциите, които биха могли да дадат най-точните и верни отговори на тези въпроси . Така че се надявам при едно стабилизиране на ситуацията в държавата да можем да изградим и такава информационна мрежа, която да ни позволи да бъдем свръзката между аудиторията и експертите и институциите, които биха могли да дадат информацията, която вълнува хората.

- Аудиторията вече е съавтор на много новини.

- Така е. В днешно време технологичният праг за създаването и разпространяването на информация на практика е нулев. Което означава, че всеки един от нас може да бъде журналист и новинар.

- Голямата битка, ако мога така да се изразя, е между любителската и качествената журналистика. Хората консумират онлайн новини, които се филтрират чрез алгоритми. Институтът Ройтерс ви отреди първото място по доверие на аудиторията.

- За поредна година БНР в тяхното измерване има най-висока степен на доверие сред българската аудитория. Много близо след нас е и БНТ. Хубаво е , че и двете обществени медии продължаваме да се ползваме с висока степен на обществено доверие. За нас доверието е много важен измерител. Естествено, че гледаме и традиционните измерители като слушаемост и пазарен дял. Но тъй като нашата задача като обществена медия е по-различна, доверието на аудиторията е най-точният измерител за работата ни в полза на хората.

- Да поговорим за дигитализацията и за това успявате ли да привлечете повече младежка аудитория към БНР?

- Можем да разглеждаме дигитализацията в два аспекта. От една страна, това е дигитализацията на богатия ни архив, който е огромен и неговата цифровизация върви доста бавно. Към момента сме дигитализирали около 20% от него. Имаме одобрено финансиране по Плана за възстановяване и развитие, което ще ни даде възможност в рамките на около 4 години след стартиране на проекта да цифровизираме целия си архив.

Другата част на цифровизацията е на самите процеси вътре в организацията на работата на радиото - да сме по-добре подготвени за променящия се свят и технологии.

Работим съвместно и с Европейския съюз за радио и телевизия, на който сме член. В него членуват всички обществени медии в Европа и някои от Северна Африка. Техен екип ни посети и направи анализ и очакваме техния доклад относно мерките, които бихме могли да предприемем по пътя на дигиталната трансформация.

- Голямата тема, вечната тема е за финансирането на обществените медии. Няма да Ви питам достатъчно ли е финансирането за БНР. Ще ви питам какво да бъде финансирането и как да стане по-безболезнено за медиите?

- Много често се повдига въпросът дали финансирането е достатъчно. За да си отговорим на него трябва да обърнем внимание на механизма на това финансиране. Към момента ние все още получаваме финансиране на базата на час ефирна програма. А всъщност правим много други неща – сайт, архиви, социални мрежи, поддържаме шест музикални състава. За да бъде адекватно финансирането, и за да може да се гарантира неговата устойчивост и независимост, то трябва да бъде обвързано с реалните дейности, които извършваме. Обществото, чрез върховния законодателен орган - Народното събрание - трябва да облече в законодателна форма обществената мисия на радиото. Едва тогава ще можем да кажем какво финансиране е достатъчно, за да се изпълнява добре тази обществена мисия.

- Трябва ли да има промени в законовата рамка за обществените медии – Закона за радио и телевизия (ЗРТ) ?

- Със сигурност е необходимо много неща в закона да бъдат преосмислени. Проблемът с медийното законодателство е, че то засяга всеки един член на обществото, тъй като медиите достигат до всеки от нас. И може би това е причината трудно да се стига до консенсус. Много пъти през последните десет години са стартирани дискусии и са формирани работни групи, които да работят по изменение на различни части от закона. Последната такава през 2020-2021 г. дори стигна до проект на закон за изменение и допълнение, който обаче нямаше време да бъде гласуван в тогавашното Народно събрание. Предполагам, че ако отново се отвори дискусия за промени в медийното законодателство, тя ще започне от нула, което пък ще даде възможности да се говори за проблемите и за начините за тяхното преодоляване.

- Какви са очакванията Ви за следващата година?

- Миналата година по това време едва ли някой си е представял, че 2022 г ще мине под знака на война в Европа. Надявам се 2023 г. да бъде годината на нормализирането и на успокояването. Освен в международен план, вътре в България също се наблюдава все по-голямо напрежение. Модерно е да се чертаят разделителни линии. Хората се фокусират върху нещата, които ги правят различни, а не върху общите ни интереси. Различните групи в обществото имат и не малко допирни точки. Затова надеждата ми е, че 2023 ще бъде годината на възстановяването на диалога между хората, на отварянето ни към мнението и проблемите на другите, за да можем заедно по-силни да вървим напред.