Омразата така трайно се е настанила в обществото, че не едно, а вече две хейт поколения израснаха. Спорно е, дали отрицанието на всичко и всеки тръгна от социалните мрежи, където е почти „задължително“ да хейтиш другия, за да си оригинален и да те забележат. Или тя – омразата – си се беше настанала у нас от преди години и сега избуя.

Жалкото е обаче, че тя се пренесе и в журналистиката.

Във врящия котел от професионални реализирани и нереализирани страсти отричаме всичко и всички. Оплюваме политици и политики. Търсим новината в скандала, подпирайки се на един стародавен постулат, че лошата новина продава. Което за линейно мислещите има продължение – че добрата новина не се купува. Но в този постулат, тиражиран от комерсиалните медии, второто не само не е доказано, но не е и вярно.

Забележително е, че нашего брата журналиста рядко, да не кажа почти никога не се занимава с определен политик или общественик. Дори и когато това заслужава анализ или коментар. Доста по-комфортно е от гледна точка на автоцензурата, която в повечето случаи дори измества цензурата, и това си личи от самолет, се хейтва група или партия, или парламентът. Общо. Без конкретни данни. Защото другото изисква и повече подготовка, и повече знания.

И така си живеем от десетилетия. Във врящия котел на омразата и хейта.

Без да забелязваме и отбелязваме добрите новини. Като тази, която произведе вчера парламентарната комисия по бюджет и финанси, като гласува намаляване на ДДС за печата от 20% на 9%. За тази ставка повече от две десетилетия се борят издатели на вестници, списания и книги. Решението на комисията по бюджет, а се надяваме то да бъде подкрепено и в пленарната зала и да се превърне в окончателно решение, идва точно навреме във вихъра на галопиращата инфлация и драматичния скок на цената на хартията. От 970 лв. на тон тя вече струва 2000 лв. Освен това основният вносител е Русия и това усложнява още повече финансите на печатните издания. Много от тях са изправени пред колапс.

А печатните издания – нека си признаем – си остават източник на информация за голяма част от населението на възраст 50+ в страната . Няма да изтъкваме и факта, че за разлика от други държави, които по време на ковид-кризата подкрепиха финансово с различни програми медиите, нашата си затвори очите и остави медиите сами да се спасяват.

Знайно е, но нека го повторим: качествената журналистика изисква сериозен финансов ресурс. А това е важно не само за журналистите, но и за техните читатели, които ще могат да получават достоверна информация.

Затова се питам: сега ще има ли лайкове за тези депутати, които проявиха държавническо мислене? Струва ми, че го заслужават.