Вапцаров все повече се превръща в поет на бъдещето

  • 08.12.2022
  • СБЖ
  • Розалина Евдокимова, Спирдон Спирдонов
Детски хор „Пим-пам“

„Нека да наречем тази вечер „Никола Вапцаров – 113 години безсмъртие. Един велик българин, с който България по право се гордее.“ Това каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова по повод на отбелязването на рождения ден на големия български поет и неговото дело, което се състоя в Централния военен клуб в София.

Член-кореспондентът Иван Гранитски подчерта, че и „със словото си, и с живота си Никола Вапцаров воюва за изграждане на бъдещия ден, а поезията му е своеобразен диалог с времето и разговор с епохата. „Вапцаров притежава болезнено и изострено чувство за историчност - подчерта Иван Гранитски. - Той разговаря непрекъснато с историята, полемизира с нейната студена фактологичност. Понякога я одухотворява като човешко същество, друг път не крие горчивината си от нейното бездушие.“

Според него поетът „изпреварва с половин век своите съвременици в разгръщането на редица нови идеи в българската поезия“.  И точно като Ботев, Яворов и Гео Милев, той гледа десетилетия напред. „Всяко следващо българско поколение ще преоткрива в неговата поезия нови ценности и послания, които ще му помогнат да разбере себе си и да осмисли бъдещия си живот – е убеден Иван Гранитски. - В такъв смисъл Вапцаров е във фалангата на онези български поети, които са не само могъщи творци, а и нравствени показатели за българското общество“. Той бе категоричен, че поетът все повече се превръща в поет на бъдещето.

Добре би било по-често да правим подобни срещи и разговори, защото има какво да си кажем, посочи президентът Георги Първанов, след като приветства участниците в паметната вечер. Той сподели, че в неговата библиотека се намира един екземпляр от първото издание на стихосбирката „Моторни песни“ на Вапцаров. Георги Първанов се надява да го остави на петимата си внуци, както и посланието на поета за изключително родолюбие, силно и несравнимо чувство за социална справедливост. Призова да пазим нашата национална памет и да я предаваме на поколенията.

Племенникът на поета Никола Борисов Вапцаров представи книгата „Никола Йонков Вапцаров. Дело 585/1942 г.“ . Тя е сбор от архивни документи, които разкриват истината за Вапцаров. Те са се съхранявали в архива на МВР. Книгата слага край на спекулациите за произхода на поета и опитите той да бъде обявен за македонец. Има декларация, в която Никола Вапцаров собственоръчно е написал, че е българин. Поетът декларира и че не е член на комунистическа партия, а участва в антифашистка организация. Информация, която се потвърждава и от свидетелите по делото от 1942-ра година. Но най-важното е, че се разбива митът, че Никола Вапцаров е предател.

Гост на тържествената вечер, посветена на годишнината от рождението на Никола Вапцаров, беше и Василис Г. Кацикеас, издател на гръцки език на стихосбирката „Моторни песни“ в речниково издание на IRINI PUBLICATIONS. Той говори за Вапцаров, като за „поета революционер, достоен син на България, поета на любовта и революцията, поета на радостта и борбата, на дълга и на любовта към родината и същевременно изявен интернационалист“ в контекста на динамичните промени на днешната среда за сигурност, особено на Балканите.

„Познанството ми с поезията на Вапцаров е отпреди 48 години. Открих го в разговорите ми с нашия народен поет Янис Рицос – сподели Василис Г. Кацикеас. - Но моето съдържателно и задълбочено познанство с Вапцаров е от безкрайните ни разговори преди 44 години с моя приятел Герман Миовски в София и безкрайните ни разходки по Витоша. Накрая връзката ми с поета стана по-дълбока и по-смислена, когато издадохме за първи път сборника „Моторни песни“ на гръцки“. (Словото на Кацикеас публикуваме отделно със съкращения).

Своя поглед върху творчеството и революционното дело на поета споделиха и Евгений Белий, председател на БАС, и д-р Антоний Станимиров от УНИБИТ.

Разбира се, най-силно звучаха стиховете на Вапцаров. Те намериха място в словото на Иван Гранитски, рецитираха ги Снежана Тодорова и Мая Вапцарова. Поетът от Димитровград Петко Каневски изпълни свое стихотворение, посветено на автора на „Моторни песни“.

Прочетено бе приветствие от Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

В залата бяха още Катя Зографова, уредник на музея на Никола Вапцаров в София, изявени български поети и историци, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, на Съюза на ветераните от войните на България, на Съюза на военноинвалидните кооперации в България, на клуб „Военни моряци“ и др.

Отново прозвуча предложението за възстановяване на литературната награда на името на Никола Вапцаров и държавния й статут. Освен поетична, вечерта бе и музикална. Заслуга за това имаха ансамбъл „Светоглас“ и създаденият от Борис Карадимчев детски хор „Пим-пам“.

ПОСЛЕПИС:

И тази година, когато отбелязваме рождението на поета, припомняме неговите стихове, преведени на 90 езика в над 50 страни. Светът го познава и цени, за разлика от неговите яростни критици - те отново и отново заливат с чернилка името и прекрасните му стихове, които някои от „умните и красивите“ дори си позволиха да изхвърлят от учебниците по литература. Питам се, имената на колцина от тези отрицатели са включени в календара на ЮНЕСКО  и се ползват с подкрепата на тази авторитетна културна институция и Световния комитет за мир? На този въпрос отговорът е мълчание, защото злополучните критикари няма какво да отвърнат. ..

От няколко дни по медиите се шуми за излязлата „Оловна тишина“ на Ивайла Александрова, за процеса срещу Никола Вапцаров и останалите осъдени на смърт с него в процеса срещу Централния комитет на БРК (к). Книга,  разказваща за взаимно предателство от страна на арестуваните, истината била досега укривана, а всеки участник бил обявен за герой, но сега, 80 години по- късно, истината, благодарение на нея, излизала наяве.

За пореден път се прави опит да се очерни паметта на един от най- великите български поети. Авторката не за първи път “разнищва“ Вапцаров. Нямам намерение да се спирам на предишните й творби, посветени на някаква страст да клейми Никола Вапцаров, но с това тя няма да обърне преклонението на стотици българи пред личността на поета и неговото творчество. Няма да спре неговите стихове да се рецитират и да бъдат обичани.

Наш дълг е да не допуснем Вапцаров да бъде разстрелян за пореден път, защото с куршуми не се заличава нито таланта, нито паметта, нито вярата в безсмъртието на поета, видял едрите звезди над Фамагуста и спорил „със дама на тема/ животът във новото време“.

Не! Напротив!

Той завинаги остава в нас, за да бъде най-вярната ни опора в "живота, със който под вежди се гледаме строго".

ВАСИЛИС Г. КАЦИКЕАС: Идеите на великия поет-хуманист Никола Вапцаров учат и ще учат следващите поколения

Събрахме се днес, за да отбележим 113 години от рождението на поета революционер, достоен син на България Никола Вапцаров, поета на любовта и революцията, поета на радостта и борбата, на дълга и на любовта към родината и същевременно изявен интернационалист.

Познанството ми с поезията на Вапцаров е отпреди 48 години. Открих го в разговорите ми с нашия народен поет Янис Рицос. Но моето съдържателно и задълбочено познанство с Вапцаров е от безкрайните ни разговори преди 44 години с моя приятел Герман Миовски в София и безкрайните ни разходки по Витоша. Накрая връзката ми с поета стана по-дълбока и по-смислена, когато издадохме за първи път сборника „Моторни песни“ на гръцки.

Но аз не съм тук, за да анализирам поетичното творчество на поета. Други са по-големи експерти от мен. Иска ми се да ви кажа как се вижда поета-гражданин и революционер в нестабилната среда на настоящето.

„Бел Епок“ е последвана от Балканските войни и Първата световна война. Разпадането на империите след 1918 г. и поражението на Централните сили е последвано от глобален икономически срив, възход на фашизма, нацизма и милитаризма, с последвалите ужаси на Втората световна война.

Не можем да пренебрегнем факта, че в действителност войната никога не е спирала и че през последните 30 години, без да си даваме достатъчно сметка, сме свидетели на войни и конфликти, които се водят в региона.

Проблемът с глобалната бедност, недохранването, достъпа до вода и лекарства не е решен за огромното мнозинство от населението на света.

Социалните и демократични завоевания се изтръгват постепенно, понякога майсторски, понякога грубо и насилствено. И иронията на историята е, че самите социалдемократически партии, които след войната продължиха да отстояват социалната демократична държава на развитието, са същите, които днес изглеждат компроментирано и са принудени да я разрушат.

Препрочитайки историята на страната ни, на народа ни, на Балканите, можем днес да направим изводи. Тя дава храна за творчески идеи.

Идеите и действията на великия поет-хуманист Никола Вапцаров учат и ще учат следващите поколения. Революционните му действия и патос, и то в най-мрачните и тежки условия, в зенита на нацизма и фашизма, неговата саможертва, неговата храброст дори пред разстрела, която е огледало на храбростта на гордия български народ, са уроци, които не трябва да се забравят. Няма нищо по-силно да завещаеш стиха „Борбата е безмилостно жестока”, малко преди разстрела  на 23.07.1942 г.

Ние сме вдъхновени от неговата сила. Когато хората имат възгледи и цели, те могат да се превърнат в непобедима сила.

Какво ви трябва днес?Възгледи – организация - действие. Политическа програма, която мобилизира огромното мнозинство от хората, страдащи от преживяваната ситуация.

Такава политическа програма трябва да има стабилност, последователност на идеологически принципи и ежедневно практическо политическо действие.

Само със съответна политическа програма, която ще се разпространи на Балканите, а и в Европа като цяло, от зрители на събитията ще станем протагонисти.

Вярвам, че ако днес поетът беше с нас, щеше да се съгласи с това, за което ви говоря, и щеше да бъде в първите редици на борбата.

Снимки Радила Радилова