Да получиш първа награда за поезия, когато си 12 години, от такива признати майстори на римата като Недялко Йорданов и Христо Фотев, най-малкото означава, че пътят ти към римуваното творчество вече е открит. Защото са те целунали трите музи – Ерато, Евтерпа и Калиопа. Само че има изключения като Соня Момчилова. На въпроса: защо не се е посветила на поезията, тя откровено казва: „да първата награда за поезия я получих от Христо Фотев и Недялко Йорданов, когато бях на дванайсет години. Така и не издадох стихосбирка, защото не се мисля за добър поет.“ Което не й пречи в моменти на емоционално усамотение да пише стихове и да ги пуска във фейсбук профила си.

И все пак въпреки любовта на трите музи на поезията, Соня Момчилова избира по-трудния път за реализация – този на журналиста с гражданска позиция, която отстоява при всички обстоятелства. Дори когато това й коства години без работа и доходи.

Иначе биографичната справка показва, че Момчилова има над трийсетгодишен опит в медиите, институционалния и копоративен PR.

В периода 1990 – 1994 г. е сценарист на студентска програма „Ку-ку“. През 2000 г. е продуцент на новостартиращия сутрешен блок на Би Ти Ви „Тази сутрин“. По-късно става подуцент на предаването „Духът на здравето“ в същата медия, а през 2012 година заема поста Мениджър корпоративни комуникации на bTV. Работила e като редактор в Българската национална телевизия.

Автор и водещ на радиопредавания в частните медии „Радио 99“ и радио „Експрес“. Собственик на агенцията за пиар и реклама „PLAN C”.

Директор през годините на пресцентровете на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта и комуникациите, както и на пресцентъра на правителството  на Стефан Янев.

Продуцент е на предаването „О! Здравей!“ по BIT. Автор на статии, анализи и коментари в редица печатни, и електронни медии. Автор и преводач на художествена литература.

Носител на награди за литература, журналистика и заслуги в преговорния процес по присъединяването на страната ни към ЕС. Продуцент на три документални филма.

На 28 юли 2021 г. е назначена от президента Румен Радев да довърши мандата (2021 – 2024 г.) на Ивелина Димитрова като член на Съвета за електронни медии.

На 21 април 2022 е избрана за председател на Съвета за електронни медии.

Разговорът ни тръгва без официалности и каквато и да било помпозност, каквито не са били присъщи никога на Соня Момчилова.

- Г-жо Момчилова, завърши Международна конференция на медийните регулатори от Балканския регион, чийто организатор и домакин беше Съветът за електронни медии (СЕМ). Разбрахме, че сте се обединили около това да използвате медийна платформа, която да подпомага работата ви. Какво споделиха Вашите колеги - проблемите еднакви ли са, или са специфични за всяка една държава?

- След като имахме възможността да се включим присъствено в организираната преди месец среща в Анталия на EBRA и да разговаряме с участниците от страните-членки на тази платформа,стигнахме до извода, че има много проблеми, които са общи. От една страна, има специфични проблеми за всяка държава, от друга има такива, които са предизвикателство за времето, в което живеем. Имахме идея за балкански форум отдавна, но след срещата в Анталия решението ни стана категорично и го приведохме в действие.

Регулацията се превърна в една много деликатна и много сложна дейност. От трета страна, разбира се, настъплението на дигиталните медии, които са сериозна конкуренция на традиционните медии, също е тема, чието разискване не търпи отлагане. Регулатор, като нашият, който е заставен да работи в една отесняла ни правна рамка и е много трудно да предприемем каквото и да било по линия на регулацията на така наречените нелинейни медии, се нуждае от сверяване на часовника. Ние трудно смогваме да регулираме и да следим и нелинейните регистрирани при нас медии.

Определено има нужда от нов закон. Но нека не търсим оправдания и в рамките на този Закон за радио и телевизия (ЗРТ) – не би следвало да бездействаме – има начин, да се търсят възможностите, които духът на закона дава: да се регулира медийната дейност разумно, мъдро и без прекалено вмешателство от наша страна, защото е много рисковано. Прекалено детайлното разписване на свободите и гаранциите на журналистите като че ли не дава желания резултат. Колкото повече декларираме, манифестираме, че сме загрижени за свободата на журналистите, толкова повече журналистите се чувстват объркани и несигурни. И това го доказва последно проучване – около 70 процента от запитаните журналисти, самонаблюдавайки се, казват, че автоцензурата ги движи и е фактор в работата им. За мен по-обезпокоителен симптом за медийното здраве няма. Това е страхът, за който си признаваме.

От друга страна пък ние,регулаторите, се опитваме хем да налагаме рестрикции, хем да ви гарантираме нормалност в работата. И това прави усилията много проблематични.

Моя лична задача е Съветът за електронни медии (СЕМ) да се отърси от имиджа на бухалка и да сме реално партньор в работата на медиите.

- СЕМ какъв орган трябва да бъде според Вас – надзорник, който, образно казано, бие през пръстите, или орган, който дава едно рамо и подпомага свободата и плурализма на медийната среда?

- Моя лична задача е Съветът за електронни медии (СЕМ) да се отърси от имиджа на бухалка и да сме реално партньор, както казах.

Надявам се СЕМ да е полезен орган. Аз лично мечтая журналистите да ни потърсят, когато се оказва натиск върху тях. Политически, финансов, морален. Не години, след като те са били подлагани на репресии, както научаваме сега, да изпадат в мемоарни реминисценции и да се подсещат, колко сложна е била работата им. Като многократно междувременно са декларирали колко независима е медията, в която работят. Тази професионална, ще я нарека делюзия, която се предлага на публиката, според мен не е честна. Не е почтената журналистическа позиция.

- СЕМ кога може да се самосезира? Например, можеше ли да се самосезира при опит за външен натиск върху медийната независимост и редакционната политика, какъвто беше случаят с писмото на посланика на Турция до БНР?

- Разбира се. Това е практика в СЕМ. Но що се касае за случая с БНР и турския посланик – това не е прецедент. Вероятно си спомняте френският посланик дьо Кабан, който се изказа преди години за гнилите ябълки в правосъдната ни система. Много са деликатен този тип проблеми, защото това е дипломатически проблем. Разбира се, аз лично веднага се обадих на генералния директор на БНР, той ме увери, че са предприети мерки там, и аз съм спокойна. Нещата са овладени. Не бива да прекаляваме, още повече, че терористичните актове са болезнена тема за страната, на чиято територия са се случили. Нормално е - човешки погледнато – да е по-чувствителен и по-възпалим един посланик, когато става въпрос за подобен инцидент. Не е моя работа да съдя посланика на Турция, дипломатите могат да говорят за това. По-добре е ние да се въздържим от прибързана реакция.

- Т.е. казвате, че в случая би трябвало да очакваме реакция от Външно министерство, какво и досега няма?

- Още повече, че аз винаги съм декларирала и ще продължа да го правя до последния си ден тук, че нашата задача е да осигурим правото на всеки един журналист, на всеки един водещ да прави сам избора и селекцията на гостите си. И да му гарантираме свобода и спокойствие. Аз бях попитана тези дни от журналист как намирам участието на Йордан Цонев от дома му в предаването „Панорама“. Ами ако това е преценката на един толкова професионално безспорен екип като този на „Панорама“, и това е единственият начин да се отстоява плурализмът и равнопоставеността на участниците в предаването, защо да не бъде осъществено това включване. Още повече, че ние не можем да преценим дали достъпът му наистина е бил осуетен до степен такава, че той да не могъл да влезе физически в телевизията. Тогава как можем да се намесим и да даваме оценки като зрители още повече като регулатор?

- Като говорим за телевизията, прави ли Ви впечатление, че едни и същи гости са канени като говорители по проблемите и в трите големи телевизии БНТ, Би Ти Ви и Нова тв?

- Не само прави впечатление. То е очеизваждащо. Това е една от предпоставките за брутално заниженото доверие към тези медии. И ако те не си направят изводите, в бъдеще предстои да направим много печални изводи и заедно да наблюдаваме дори залезът на традиционните, както е прието да ги наричаме медии. Прави ми впечатление, че некоректно се представят участници по политически теми като общественици, като граждански активисти. А в действителност същите са управители на рекламни агенции, или видни интелектуалци, които изведнъж станаха с изявени пристрастия. И те ни се представят в качеството им на друго тяхно амплоа, като експерти, което е некоректно и неуважително по отношение на зрителите и слушателите.

- И е прекалено стеснен кръгът от „експерти“, които са канени по едни и същи теми?

- Ползват се явно някакви списъци. Аз съм работила дълги години в медиите, зная как става това.

- Защото има десетки начини за натиск върху журналистите, нали?

- И за мотивация...

- По закон СЕМ е конструиран на квотен политически принцип. Това пречи ли на работата Ви?

- Моите наблюдения са, че от една страна е единственият демократичен начин на избор, от друга, няма да скрия, че пречи. И вероятно защото присъствах като нов член на СЕМ в края на мандата на трима от колегите от бившия състав на СЕМ, направи ми впечатление, че те, ако са били зависими, се бяха отърсили от зависимости, разсъждаваха много по-свободно и много по-разкрепостено. Не проявяваха пристрастия, противопоставяха се на мои виждания с аргументи, не с емоции, а голяма част от идеите ми възприемаха.

Докато понастоящем съм силно обезпокоена – и аз неведнъж съм го споделяла - дали защото някои от новите членове са доскорошни медийни представители и не са скъсали още с това си себеусещане, дали защото произходът им е от неправителствени организации (НПО), установявам натиск. Установявам влияние. Озадачаващо е, че се предлагат идеи за текстове на наши позиции, които парадоксално съвпадат с позиции на НПО, оповестявани по-късно. Като председател на СЕМ аз няма да позволя намеса в работата на независимия регулатор. И ще правя всичко по силите си той да остане независим.

Много се набеждава и се правят внушения и се клевети президентската квота в СЕМ - това е даже поанта, която се повтаря постоянно и тенденциозно след статиите на някои журналисти. Дори в наскоро публикуван и във ваши сайт материал от в. „Сега“ на недобросъвестен журналист отново беше повторена поантата как президентската квота е виновна за „проваления“ избор на генерален директор на БНТ. Аз великодушно и снизходително гледам на това – отдавам го на недоразумение, на недочуване, недоглеждане – въпреки че въпросният автор, и не само той, присъства на процедурата по избор на генерален директор на БНТ. Дежурен, финален наратив на тези материали е как президентската квота носи отговорността Емил Кошлуков да е на поста все още. Което съвършено не е вярно. И аз мисля, че следва да се търси отговорност от подобни преднамерени внушения.

Преднамерено или поради недостатъчна компетентност се пропускат детайли от текстове в ЗРТ, допълвани в миналото в угода на бивши директори и запазване на статута им при други обстоятелства. Не се отбелязват несъвършенства в ЗРТ, довели до тази ситуация и не на последно място, трябва ли да се избира на всяка цена или по силата на избора на по-малко зло?

Вие много хубаво и често припомняте във вашия сайт скрижалите на Йосиф Хербст. Не е лошо да се подсещаме какво е журналистиката и как следва да се отстоява цената на истината и че дори трябва да се жертва не само хлябът и зоната на комфорт, но и животът заради истината. Защото това е в основата на професията. Другото се нарича по друг начин.

- Другото е Бернайс пропаганда, нали? (Бел. Ред Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891 - 1995) е PR експерт и манипулатор на общественото мнение в началото на 20 век. Той е един от пионерите в области като пропаганда и връзки с обществеността.)

- Точно така.

- Влизаме в казуса БНТ. Изборът на генерален директор винаги е пробен камък.

- И за нас е пробен камък, за зрелостта ни.

- Подготвяте ли нови правила, нова процедура за избор на генерален директор?

- Ние ударихме на камък, защото законът не беше предвидил ситуация като тази, такъв развой, такъв тип гласуване. Аз чисто човешки винаги съм изповядвала правилото, че не бива да се избира по-малкото зло. Че когато си изправен пред избор, в който е по-добре да се въздържиш, следва да направиш това. Ето сега виждаме човекът, за когото имаше основно пристрастие от страна на наши членове, какви признаци за управленска неадекватност издава.

От друга страна, нека да спомена медиите – в. "Капитал", в. „Сега“, в. „Дневник“, Медиапул и др. – ние ще проследим всички тези публикации, които отправят твърдението и упрека към президентската квота за това, че е осуетила избора, и ще запознаем с тях Етичната комисия и съда.

Искам да припомня, че аз в две поредни гласувания подкрепих кандидатурата на Сашо Диков. Ако други членове са били на мнение, че трябва на всяка цена да има нов генерален директор, защо не подкрепиха Диков? Или трябваше да бъде избран само един конкретен, правилен човек?

- Той беше предварително лансиран едва ли не като фаворит. Говорим за Венелин Петков, нали?

- Аз много уважавам Венелин Петков и моите наблюдения от съвместната ни работа са отлични. Но директор на обществена телевизия е едно, а директор на новини в търговски канал е друго. И понеже съм работила и на двете места, мога да преценя. И нося отговорност за избора си.

От трета страна, аз съм изявен критик на Кошлуков. Но нали ние 30 години слушаме, че генералният директор на БНТ трябва да е добър мениджър. Ами какво доказват финансовите резултати? Няма ли и да сме тежки демагози, ако не признаем неговите управленски успехи? Не ние от регулатора, колегите от телевизията са доволни от Кошлуков.

Знаете ли, нашата професия прилича на лекарската. Ние следим за медийното здраве, поставяме диагнози даже. Какво значи да откажем съдействие или обективен преглед някому, защото няма хигиенни навици или е от етническа група, която не одобряваме, или пък моралът му ни е съмнителен. Нямаме това право. Не сме нито другарски съд, нито нравствена полиция. Ние сме длъжни да поддържаме диалог, да работим и да помагаме, да критикуваме, да санкционираме. Ако проследите заседанията на СЕМ, ще видите моите въпроси към генералния директор на БНТ, които са най-критични и по същество. И продължава да бъде така. И то не защото не ми е симпатичен, защото следването на обществената мисия на БНТ следва да е всеобща мисия.

- Това означава ли, че Вие ще заведете дело срещу тези издания, които манипулативно поднасят информация?

- На първо време ще сезираме Етичната комисия. Любопитно ми е да чуя юрист от ранга на проф. Нели Огнянова какво обяснение ще даде. Защото това е тенденциозно уронване на престижа на медийния орган. Ние сме доказали и доказваме всеки ден, че сме независими, с цената на редица неудобства в моя конкретно случай.

- Готвите ли нови процедури за избор на генерален директор на обществената телевизия?

- Ще направим корекции. Процедурата би могла да е функция от един нов закон, ако се промени ЗРТ, то би могло и процедурата да се разпише по друг начин. Към момента показахме нова пробойна, ново несъвършенство в ЗРТ. Юристите ни умуват как да създадем превенция, за да не се превърне прецедентът в практика.

- И всъщност може би за пръв път има и юридически казус в този избор?

- Въпреки съветите на видни медийни юристи, които ни подсещат, че непрекъснато трябва да се образоваме, а дават съвети да започнем незабавно нова процедура, не е лошо и те да си опресняват знанията. Защото обявяване сега на нов конкурс за генерален директор на БНТ може да ни завърти в параграф 22. Но затова сме говорили не веднъж.

- Да поговорим за рекламата на хазарт? Все повече гласове се надигат, защото това може да се превърне в своеобразна пандемия. Националната мрежа за децата и Асоциация „Родители“ искат с отворено писмо спешни мерки за медийната регулация на хазарта.

- Тази тема се оказа, че не е проблем само в България. Превърнала се е в тема табу повече или по-малко, защото средствата от хазарт са постъпления и в националните бюджети. Много е силно лобито на хазарта и ние сме последни на опашката на отговорните институции за тази ситуация. Наш дълг е да алармираме за размера и пораженията от бедствието и като граждани, и като родители, защото пропагандата на лесните пари взема пандемични размери. Искам да благодаря и на предишното, и на сегашното ръководство на Агенцията по приходите, които веднага се отзоваха на нашия призив да работим заедно. Имаме подписан меморандум за сътрудничество с НАП и редовно ги информираме за подадени към нас сигнали. Вече има наказателни производства и конкретни санкции към доставчици на хазартни услуги. Имат своето право и изпълнителните директори на търговските медии, които казват, че за да осигурят достойни възнаграждения и високи професионални стандарти, са необходими средства, и те идват от рекламите.

Моят прочит е различен. Аз провеждам периодично разговори с тях. И казвам: ами тогава да пуснем рекламата на алкохол и цигари, и ако един ден легализираме проституцията, да рекламираме и нея.. Какво се случва със същинската роля на медиите – точно по такива болезнени теми да запазят хигиена и чувствителност и да алармират за заплахата от едно или друго явление. Ние събудихме редица институции. Надявам се и депутатите да събудим. Защото това е тяхна работа, трябва законодателна инициатива. Скоро ще видите презентациите от последната конференция на нашия сайт и ще разберете как е решен въпросът в Италия, която е близо до нас и ментално, и манталитетно, и геополитически. Имаме уверението и на Норвежкия регулатор, че ще ни предостави и законодателно и регулаторно ноу-хау.

На 13 декември организираме голяма кръгла маса, на която ще бъдат поканени абсолютно всички страни в този въпрос. И психолози ще поканим, за да разберем какви са пораженията и какво ни очаква ако не се погрижим за нормализацията на средата. Това е и моя лична мисия и нека се откажат от усилията си да ме вразумяват и разубеждават, всички които си правят труда да омаловажават ефекта от безогледната реклама на един пагубен порок.

- Дезинформацията също е голямата тема ?

- И тази монета е с две страни. Защото, както казва един наш уважаван колега от Гърция, за един е дезинформация , за друг е очакваната информация. От трета страна, липсата на информация не е ли по-страшна от дезинформацията? Не е ли прав д-р Михайлов, като казва, че във времето на постистината истината се превръща във фалшива новина? И трябва ли да си запазим здравия разум. Защото аз много упреци понесох, че съм си позволила да споделя моето лично мнение, че журналистиката трябва да запази будна съвестта си. Дори и в ситуация на военен конфликт.

Мисловните конструкции в стил политкоректна заготовка развращават журналиста и са вредни за аудиторията, приемете това като дълбоко лично убеждение, не е споделена позиция на СЕМ, дори беше прочетена декларация от колежка, с която се дистанцира от това мое виждане. Бих допълнила само – слава Богу, че не сме на едно мнение, защото иначе ще заприличаме на нещо друго, не на регулатор, имащ за задача да спазва ЗРТ, където има достатъчно по темата Право на изразяване на мнение и Свобода на словото.

- След агресивното нахлуване на социалните мрежи медийната грамотност също се превръща в голяма тема.

- Ето, в една братска Северна Македония колегите казаха, че са напреднали изключително много по тази тема. Направиха впечатляваща презентация на стратегията си. Много средства по линия на ЕС се отделят там за медийна грамотност. Но трябва да държим и обратната връзка: доколко медийната грамотност е резултатна в сблъсъка с едно свикнало вече с пропагандата общество? Щяхме ли да сме свидетели на всички тези събития в Северна Македония по отношение на нас, българите, и предприсъединителната им непримиримост с обективни исторически факти, ако обществото беше ограмотено обективно по важните теми?

Според мен медийната грамотност си остава функция на функционалната грамотност. Но аз чух стряскащи призиви от фактчекъри, присъствали на организирана в СЕМ кръгла маса, че едва ли не трябва да се задава генерална линия за информиране, да се следват някакви одобрени свише постулати, едва ли не да се пишат централизирано въпросите на журналистите. Е, това не бива да случва. Тогава по-добре да ни заместят с изкуствен интелект и нас – регулаторите, и вас – резервният чифт уши, очила и съвест на обществото. Защото медиите следва да са тъкмо това. Може би дори ще има по-малко фактологически и граматически грешки, ще се наложи правилният български език, а дигиталните образи на любимците от екрана ще са по вкуса и на най-ревностните естети. Шегувам се, разбира се.