Международната секция на „Репортери без граници” (RSF) чрез своя директор по защита и съдействие Антоан Бернар изпрати писмо до министъра на правосъдието и главен прокурор на Полша Збигнев Зиобро.

В писмото се настоява полската прокуратура да не иска ново удължаване на лишаването от свобода на журналиста Пабло Гонсалес, който е от испано-руски произход и има двойно гражданство – и на Испания, и на Русия. Репортерът е в предварителния арест в Полша от 28 февруари. Тогава той беше задържан близо до украинската граница от Полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) и обвинен в шпионаж в полза на Москва, пише испанският в. "Публико".

„Репортери без граници” припомнят в писмото си, че „ако предварителното задържане бъде удължено отново с три месеца (както стана вече два пъти досега – б. пр.), журналистът рискува да прекара цяла година в затвора без съдебен процес“.

Организацията, която защитава свободата да се информираш и да бъдеш информиран по целия свят, също така подчертава „особено тежките условия“, в които Пабло Гонсалес е държан в затвора, тъй като е смятан от полската съдебна система за „опасен затворник“. „Той трябва да носи белезници през цялото време, когато е извън килията си. Килията и банята му са постоянно наблюдавани от камери. Затворническите служители го принуждават да се съблича няколко пъти на ден и го подлагат на обстойни обиски“, изброява се в писмото.

Освен, че осъжда прекомерното наблюдение, на което е подложен журналистът, авторът на писмото Антоа Бернар също така посочва като проблем хигиенно-санитарните условия, в които живее Пабло Гонсалес в затвора: „Позволено му е да се къпе само веднъж седмично и не му е бил осигурен преглед при дерматолог за кожен проблем”.

Пабло Гонсалес е обвинен в шпионаж по член 130.1 от полския наказателен кодекс. Това позволява журналистът да бъде държан в следствения арест до момента в очакване на съдебен процес и да му бъдат постановени извънредно тежки мерки в затворническия му режим.

В писмото на RSF се отбелязва, че „обвиненията в шпионаж в полза на друга държава, разбира се, изискват задълбочено разследване“, но в същото време се напомня на полското правителство, че „властите са отказали да предоставят данни за елементите, които подкрепят обвиненията за шпионаж”. Напомня се също, че „журналистът така и не е изправен все още пред съдебен процес“. Оттук следва, че затворът в изолация и в тежките условия, в които се намира репортерът, „е необичайно тежка превантивна мярка” за човек, срещу когото все още няма присъда. Наред с това „Репортери без граници” молят Полша „да обмисли дали е необходимо да се прилага изолация за толкова дълъг период от време на лице, което се смята за невинно“. Писмото продължава да настоява относно ситуацията, в която се намира Гонсалес: „Колкото и да са сериозни, обвиненията срещу него, те не разрешават, според нас, такова отношение.“

Що се отнася конкретно до изолацията, наложена на репортера, авторът на писмото Антоан Бернар изтъква в писмото си един от основните проблеми, които може да засягат Пабло Гонсалес най-много психологически: че не му е позволено да контактува с малолетните си деца. „Полските власти потвърждават, че не могат да проверят кой е от другата страна на линията и че ще е необходим преводач, за да се разбере за какво става дума в разговора“, посочва авторът от RSF в текста. Споменат е и още един проблем, който прави все по-трудна изолацията на журналиста: „Писмата, които може да изпраща и получава, се следят, а контролът и преводът на кореспонденцията от властите са много бавни.“

Поради всички тези причини "Репортери без граници" молят „прокуратурата да не иска ново удължаване на задържането му, за да продължи разследването”.