В Клуб "Журналист" на СБЖ ще бъдат отбелязани юбилеи на Виктор Хара и Виолета Пара

  • 30.09.2022
  • СБЖ
  • Къдринка Къдринова
Виктор Хара и Виолета Пара са емблематични личности в културата на Чили

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) и Съюзът на българските журналисти (СБЖ) организират съвместно вечер под надслов „Виктор Хара, Виолета Пара и честните песни от Чили до България” по повод 90-годишнината от рождението на легендарния чилийски поет, певец и режисьор Виктор Хара и 105-годишнината от рождението на вдъхновителката на движението „Нова чилийска песен” Виолета Пара. Събитието ще се състои на 3 октомври 2022 г., понеделник, от 19.00 ч., в Клуб „Журналист” на СБЖ, ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 1.

Виктор Хара, роден на 28 септември 1932 г. в селцето Лонкен в чилийската провинция Нюбле, е природно надарен с разностранен, искрящ творчески талант. Въпреки бедния си произход, именно с дарбите си спечелва стипендия и получава елитарното за времето си университетско образование на театрален режисьор, а по-късно печели с постановките си национални и международни награди.

Особено популярен става като поет, композитор и певец, когато се включва с песните си за социална справедливост и достоен живот на народа в кампанията за президентските избори в Чили през 1970 г. Виктор подкрепя програмата на лявата коалиция Народно единство и на нейния кандидат за държавен глава – социалиста д-р Салвадор Алиенде, който побеждава във вота и така започва „мирната чилийска революция”, първият опит в света да се върви към социалистическо общество по ненасилствен, конституционен път.

Но ожесточението на дясната опозиция и намесата на САЩ, почувствали заплаха за диктата си в Лтинска Америка и за печалбите си от нейните природни ресурси, водят до кървав военен преврат срещу правителството на Алиенде, извършен на 11 септември 1973 г. Алиенде загива, убити са или „безследно изчезват” хиляди негови привърженици, още десетки хиляди преминават през центрове за мъчения, затвори и концлагери, около един милион чилийци емигрират, като част от тях посрещаме и в България.

Сред най-емблематичните жертви на военната хунта е зверски убитият като затворник на стадиона „Чили” в Сантяго Виктор Хара. След жестоки изтезания там – само заради песните му – той е рзстрелян с 44 куршума, а тялото му е изхвърлено заедно с други убити край оградата на Централните гробища в Сантяго. Датата, на която го откриват – 16 септември 1973 г., е прието да се смята и за дата на смъртта му, въпреки че вероятно е убит още на 15 септември.

Палачите обаче така и не успяват да заглушат песните на Виктор Хара, които литват и по света при разгърналото се тогава мощно международно движение за солидарност с народа на Чили. А в самото Чили след падането на диктатурта на генерал Аугусто Пиночет през 1989 г. всички анкети заа любим певец неизменно класират Виктор Хара на първо място. Тези дни, около 90-годишнината от рождението му, в Чли се провежда десетдневка в негова памет с многобройни концерти и културни прояви с участието на най-изтъкнати чилийски творци.

Също с много обич чилийците подготвят и честването на 105-годишнината от рождението друга легендарна личност в своята култура – поетесата и композиторката, певицата, фолклористката, художничката Виолета Пара, която се смята за вдъхновителка на движението „Нова чилийска песен” и за която Виктор Хара казва, че е негова майка в песента.

Виолета Пара е родена на 4 октомври 1917 г. в многодетното семейство на учител по музика и шивачка. Също както и при Виктор, скромният произход не пречи на избуяването на нейните творчески дарби и на непокорния ѝ нрав, разчупващ догмите на „женското поведение” в онези години.

Виолета пее от съвсем млада, често в дует с една от сестрите си. Но освен това вдъхновено събира и изследва автентични чилийски народни песни, макар дълго да е подценявана от академичната наука. Все пак и до днес в Университета в град Консепсион се пази една от най-богатите сбирки с фолклорна музика, дело именно на Виолета Пара.

Тя прописва и собствени стихове и музика, за което я окуражава най-прочутият от братята ѝ - физикът и поет Никанор Пара, за когото мнозина от чилийците смятат, че е трябвало да бъде техният трети нобелист за поезия, след Габриела Мистрал и Пабло Неруда.

Освен това Виолета изразява вдъхновенията си и като художничка, бродирайки удивителни килими с наивистични мотиви, които през 1964 г. са изложени дори в Лувъра в Париж.

Най-популярни и до днес все пак остават песните ѝ, а те са общо 231. Много от тях са изпълнявани и от други големи певци в Латинска Америка и по света, като най-известната е „Благодаря на живота”. В повечето ѝ песни е силно фолклорното влияние, а текстът е социално ангажиран. Това са и белезите, които отличават зародилото се през 60-те години в Чили движение “Нова чилийска песен”, сред чиито ярки представители са Виктор Хара и децата на Виолета – Исабел и Анхел Пара.

Уви, струпали ѝ се лични несгоди хвърлят Виолета в депресия и тя се самоубива на 5 февруари 1967 г., без да е навършила дори 50 години. Но дълбоката ѝ следа в чилийската и латиноамериканската култура остава жива и увличаща и до днес.

Ще си спомним за живота, творчеството и заветите на Виктор Хара и Виолета Пара на 3 октомври от 19 ч. в Клуб „Журналист” на СБЖ. Ще чуем отново техните песни, а ще дадем думата и на български бардове, поети, писатели, журналисти, испанисти, за да усетим, че за честните строфи и акорди, за отдадените на народа си творци няма граници нито в географията, нито във времето.

В България творчеството и съдбата на Виктор Хара още веднага след гибелта му развълнуваха дълбоко чувствителността ни, исторически изострена от сходните съдби и на наши творци мъченици като Гео Милев, Христо Ясенов, Серегй Румянцев, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров... Спонтанен и пламенен бе откликът на многобройни български поети, които след преврата на Пиночет написаха вдъхновени стихове за Чили, за чилийския народ, за Салвадор Алиенде, за Пабло Неруда, за Виктор Хара...

По инициатива на поета и журналист Калин Донков през 1974 г. у нас бе издаден и двоен албум с песни на Виктор, като на обложката му бяха публикувани текстовете на най-известните от тях – на испански и на български, в превод на ярки поети като Виктор Самуилов, Георги Константинов, Калин Донков, Калина Ковачева, Кирил Гончев, Матей Шопкин, Петко Братинов. Някои от тях участват и във възпоменанието на 3 октомври в Клуб "Журналист" на СБЖ.