„Когато подготвях тази изложба, идеята ми беше тя да е под надслова "Моите 100 срещи", но се оказа, че имам рамки само за половината от снимките и така тя остана само като „Моите срещи“ – сподели за сайта на СБЖ Христо Христов. – Не за първи път аз показвам свои работи в салона на СБЖ. Тук съм имал 3 или 4 фотоизложби. Освен това Съюзът беше домакин и на представянето на мои книги.“

Ще припомня, че при нас Христо представи поредицата си от книги „Докосване до звездите“. В тях той е събрал разкази за своите срещи, както и интервюта с президенти, политици, министри, дори и принцове, сърове, лордове при тяхното посещение в Москва, където авторът живее и работи. Както и световни имена от киното, театъра, операта, музиката и спорта.

Да си призная, разгръщайки книгите, дъхът ми многократно спираше и си казвах: „Господи, какъв късметлия е този мой колега!” Животът му в Москва му е дал рядката възможност да се докосне до голямото изкуство и до тези, които го правят. За него няма затворени врати и бариери и щом реши, той успява да се докосне и да поразпита тази или онази световна знаменитост. На въпрос как е успял да стигне до недостижимите звезди, той с усмивка сподели, че паролата била: „България”.

Поредицата си „Докосване до звезди” Христо Христов прави по идея на големия наш публицист Стефан Продев. А поетът Любомир Левчев не остава безразличен към стореното от Христо, когато се запознава с книгите му, и споделя: „Христо Събев Христов – така се нарича един необикновен ловец на красота. Неговото оръжие е професионалният фотоапарат. Но магията се дължи не на обектива, а на субектива, т.е. неговото сърце. Майсторството на Христо се състои в това да открива красотата на човека. Мисля, че по този начин той прави един от най-талантливите портрети на нашето бързолетно време.”

Но да се върнем към сегашната изложба на Христо в СБЖ. За любителите на статистиката ще кажа, че зад гърба си до сега той има над 25 фотоизложби в България и Русия.

В сегашната „Моите срещи“

Христо се връща към част отонези срещи с известни личности, които късметът му е подарил –

с артисти, режисьори, писатели, космонавти, с които не само е разговарял, но и познава добре чрез тяхното изкуство и дейност.

„Много леко и приятно се общува с тях, защото се държат естествено и приятелски – ми споделя майсторът на обектива. - Много от тях ми даваха адресите си и ме канеха да им гостувам. Те разбираха и долавяха, че в разговорите ни нямаше професионална поквара, нямаше търсене на сензация. Благодаря на Бога, че имах щастието да се докосна до техния необикновен свят и, показвайки ги, живея с чувството, че изпълнявам един дълг към хората, с които съм разговарял. Необикновеното в тази фотоизложба е, че това не са мои снимки. Те са на мои приятели и колеги. Много от тях познавам, но има и такива, които не познавам. Те просто ми даваха негативите ей така - от колега за колега. Аз съм снимал също колеги и съм им подарявал мои негативи. Снимките ми с Кърк Дъглас прави Йоланда Стивънс която придружаваше артиста през 1977 г. на Московския кинофестивал.Негативите тя ми изпрати от Лос Анджелис. Много от снимките е правил моят приятел Алексей Молчановски - със София Лорен, Робер Осеин и др.“

За всичките свои срещи Христо Христов казва, че са незабравими и не би могъл да каже коя от тях е най-интересната или най- важната. За него всичките са най.

„Как мога да отделя срещите ми с Галина Уланова от тези с Мая Плисецка и Родион Шчедрин? - риторично споделя той. - А със Сергей Бондарчук, Станислав Ростоцки, Юрий Соломин, с Андрей Възнесенски или Гавриил Троеполски, или пък с Виктория Токарева, Владимир Висоцки?! Всички за мен са скъпи, защото в тях чувствах благородната и неповторима душевност на руската нация. Помня как космонавтът Пьотр Климук ме откара в Звездното градче, където водихме разговора си. Поддържах и приятелски връзки с космонавта Игор Волк. Често се срещахме с него.

В Малий театър и Болшой театър също имах много приятели . Познавах Владимир Василиев, който беше и председател на Варненския балетен конкурс и неговата съпруга Катя Максимова. Гостувах в техния дом. В Малий театър пък при Юрий Соломин можех да влизам по всяко време, даже и в гримьорната му по време преди излизането му на сцената. 

Все пак, ако прегледам всичките си срещи, най-много съм се срещал с великата балерина Галина Уланова. Алексей Толстой я наричаше „Обикновена Богиня“, Морис Дрюон казва за нея: „Трябва да се види Галина Уланова, за да се разбере какво велико изкуство е балетът.“

От другите ми срещи интересна беше тази с френската артистка Мари-Кристин Баро, последната съпруга на режисьора Роже Вадим (Племянников), който направи звезди, като Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Джейн Фонда, Анет Стройберг. Някои от тях бяха негови съпруги. В разговора ни Мари-Кристин ми каза, че след смъртта на Роже Вадим всички негови жени подържат отлични връзки. За киното сподели: "Не гледайте нискокачествените американски филми. Те хвърлят този боклук по целия свят."

Човек е устроен така, че щом направи или постигне нещо, му се иска да направи още нещо друго. Христо Христов е от онези хора, които постигнатото не го задоволява и той продължава да наблюдава всичко, което го заобикаля. Затова снима не само известни личности, а и кино, театър, спорт. Всичко това е неговото хоби, а както знаем, няма нищо по-прекрасно от това, работата ти да е свързана с твоето хоби.

Когато в СБЖ се откриваше изложбата, 

дойде и приятна изненада за нейния автор

По повод събитието свои поздравления изпратиха известната руска оперна прима на Болшой театър Елена Школникова и френския режисьор документалист Оливие Габерсек.

„Уважаема г-жо Снежана Тодорова, разрешете ми от все сърце да ви поздравя по повод събитието в културния живот на Съюза на българските журналисти  - откриването на фотоизложбата „Моите срещи“ на известния журналист и фотокореспондент Христо Христов – пише Елена Школникова. - Тази изложба е посветена на известни дейци на културата и изкуството от различни страни по света. С Христо се познаваме повече от 40 години . За първи път се запознах с него в София, където Болшой театър беше на гастрол. Тогава той взе интервю от мен - начинаещата солистка в оперната трупа и ученичка  на славната Елена Образцова. От тогава до днес продължава нашето приятелство с Христо. През тези години го опознах като един много деликатен, доброжелателен човек, увлечен в своята работа и се доказа като високо професионален специалист.“

С Оливие Габерсек Христо Христов също се познава от много години. Оливие и неговата приятелка канят Христо често да им гостува във вилата им в Кан. Те също са гостували на нашия колега неведнъж в град Хасково и в Москва, при честите им посещения в Русия. Френският кинорежисьор също изпрати своите сърдечни пожелания за успех на изложбата в СБЖ, като изрази надежда, че скоро ще се срещне със своя български приятел.