Иван Тодоров в памет на Донка Ненкова

  • 22.09.2022
  • Фейсбук
  • Иван Тодоров
Донка Ненкова

Във Фейсбук-групата "Вестник "Народна младеж" и други..." е публикувано възпоменание на Иван Тодоров за неговата някогашна колежка от легендарния в. "Поглед" Донка Ненкова.

Ето какво пише Иван Тодоров, чиито думи за Донка Ненкова са публикувани във Фейсбук-групата от Румян Славов:

ОСТАВИ НИ И ДОНКА НЕНКОВА
 
Отишла си е всъщност преди година и половина. Тъкмо в разгара на чумавото време...
 
Но черната вест разбрахме, благодарение на упорството ни с Румян Славов, много по-късно. Тъй като Донка - въпреки че имаше две деца - отдавна живееше сама. Почти в центъра на София - зад НДК.
 
...А се запознахме в началото на 80-те.
 
Почнала бе да работи в "ПОГЛЕД" още от средата на 70-те. Когато редакцията се помещава на ул. "Братя Миладинови". Това е времето на Ясен Антов, Иван Делчев, Станчо Станчев...
 
По-късно, вече в "папската сграда" на ул. "11 август" № 6, бе в един отдел с Мария Дюлгерова, Надя Харалампиева, Маргит Терзирадева. Сетне и с Мариана Шипковенска.
 
Правила е и "забавната" страница, но при размисъла дали да иде в "Писма на читателите" или да се посвети на историческата тематика, избира второто.
 
Ведра, усмихната - тъй я помня. От нея остра дума не се чуваше, от нея свади и интриги не лумваха.
 
Не членуваше нито в БКП, нито в БЗНС, но в профсъюзното ръководство, където много лета бе, винаги се застъпваше за по-младите, за по-щедри заплати за по-възрастните, особено за онези, на които предстоеше скоро да се пенсионират.
Човещината й кантар не я ловеше!
 
Привличаше интересни и кадърни сътрудници - река ли да избера един: чепатия по нрав Траян Радев, син на Симеон Радев. И търпеливо рендосваше написаното. Удоволствие бе отиването в командировка с нея. За това могат да разкажат, решат ли, и Мариана Шипковенска, и Иван Григоров...
 
Обичаше родния си Габровски край, сладки бяха приказките й за него, за роднините й там.
 
Омъжена за проф. Минчо Семов, който стана и ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", ни за миг не парадираше с името и длъжностите му. Ала при разговор - доста след смъртта му, с радост си спомняше за посещението в Университета на някогашния френски президент Франсоа Митеран. За интересни случки от това гостуване.
 
Готова бе винаги да даде телефон за връзка със свои познати, да бъде от полза. Насърчаваше младоците - Соня Алексиева (двете свършиха много, много работа около честването на 1300-годишнината на България), Иван Рачев, Бойка Мицева, Драгомир Бакърджиев... С достолепие и знания участваше и в популярни някогашни телевизионни предавания, когато телевизията ни все още беше само една. И тъй добавяше още към славата на марката "ПОГЛЕД".
 
След пенсионирането си в началото на 90-те работи в частни издания. Там пътищата им се засичаха с друг "погледар" - Иван Т. Иванов. Чуваше се и се виждаше с Мария Бекярова, Милка Радева, Мария Крумова - от стария "ПОГЛЕД".
 
Бе общителна жена, посещаваше с удоволствие интересни инициативи на СБЖ, една от последните ни срещи бе на изложба със снимки на фоторепортера Христо Славов, която съпругата му Корнелия Божанова организира подир смъртта му в Софийския университет.
 
Накрая тежестта на възрастта разреди разходките й, ограничи ги до радостите на градинката до блока й, до все по-редки срещи със съседката й Рада Москова и още неколцина стари приятели.
 
Безшумно превали 85-те.
 
И тъй си е отишла.
 
Донка - отговарящата за темата "История" в "ПОГЛЕД". Донка Ненкова, която с почтеността и отдадеността си на занаята ни изписа и се вписа в не една и две страници от златната история на чудото "ПОГЛЕД".
 
Снимка: Иван Григоров