Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

Към подвизите на новия  министър „Аз съм Наско” ще отнесем непременно и новия случай.

Директорът на издателство „Захарий Стоянов”,  член-кореспондентът, писателят Иван  Гранитски потърси помощта на Министерството на културата за издаването на литературен сборник с лириката на поета Найден Вълчев във връзка с неговата предстояща 95-годишнина  през юни тази година .

Нормално е да бъде потърсена такава подкрепа от направлението „Помощ за книгата” към министерството. Нормално  е тя да се отнася за творец от ранга на Найден  Вълчев. Но не  е нормално да бъде отказана такава  помощ в размер на 2000 лева. Мотивите за отказа  на тези, от които зависи решението на подобна молба, са, че не  знаели, че има  и такъв поет в България. Те  не са чували за Найден  Вълчев...

Но те  вероятно не знаят и че издателството, което ще издаде подобна  книга, носи името на Захарий Стоянов  автор  на „Записки  по Българските  въстания”. Мжоже би според тях и такъв писател у нас няма? Починал много преди да са били  родени. А и бъдещият юбиляр Вълчев също е роден някъде в памтивка, още преди да са били родени и техните  родители...

Съюзът на българските писатели има член-столетник – Виктор Барух. А друг – Анжел Вагенщайн, ще навърши столетие през октомври тази година. Ако и  за тях някой поиска  подкрепа, може  би  ще получи подобен отказ... Нещо, което е твърде  типично за екипа на Министерството на културата и техния игрив лидер Атанас Атанасов, който с лека ръка не подписа веднага и оспори даже заповедите за новите театрални директори. С лека ръка също така освободи председателя на Съюза на писателите Боян Ангелов като член на фонд „Култура” и не включи нито един представител на творчески съюз в Управителния  съвет на Фонда.

Бих  добавил: „А аз съм Найден Вълчев, драги  Наско"... Ако не знаете друго, поне  сте  чували песента „Една българска роза”. Аз съм и автор на песента от филма „На всеки  километър” - „Нас не  ще ни  уплаши врага...”, нито онзи, който не знае имената на български  писатели...

И ще ви  запомним не  само  с гаври като тази с Владимир Димитров-Майстора, със селфито  от прозореца на министерството, но и с подобни фалове като гореописания.