Мунтазар аз-Зайди по време на форума "Всички сме Венецуела" в Каракас през септември 2017 г. Снимка: Къдринка Къдринова

Изобщо не се учудих, когато научих, че Мунтазар аз-Зайди се е кандидатирал за депутат на сегашните избори в Ирак. Той е личност с огнен дух, непримирим и неуморен. Не само журналист, но и патриот на родината си - Ирак, а също и активист на международната солидарност между народите.

Запознах се с него през септември 2017-та по време на състоялия се във венецуелската столица Каракас форум Световен диалог за мир „Всички сме Венецуела”. Там се бяхме събрали над 200 участници от над 60 страни. Идеята бе да се докоснем пряко до венецуелската действителност и да изразим подкрепата си за народа на тази латиноамериканска страна, брутално атакуван с икономическа и медийна война, целяща смяна на законната власт - разбира се, заради алтернативния социален модел на развитие, така „опасен” за властта на транснационалния капитал и за глобалния диктат на САЩ.

Един от най-интересните чуждестранни участници във форума беше именно иракският журналист Мунтазар аз-Зайди, който сега отново влезе в световните новини с кандидатирането си за депутат. Около него в Каракас винаги имаше опашка от жадуващи за обща снимка.

38-годишният днес Мунтазар произведе „топ-новина” на 14 декември 2008 г. По онова време той е на 29 г. и е кореспондент в Багдад на базираната в Египет телевизия „Ал-Багдадия”.

Вече е привлякъл вниманието в колегията с репортажи за съдбата на вдовиците и сираците в иракската война. Попадал е и в премеждия. Година по-рано, през ноември 2007 г., преживява отвличане от неизвестни, за които предполага, че са били от „Ал Кайда”. Те го нападат в колата му, докато отива на работа, пребиват го до безсъзнание и завързват ръцете му за краката му с неговата вратовръзка. Държат го три дни на неизвестно място и го разпитват за работата му като журналист.

Междувременно „Репортери без граници” алармират за изчезването му и се вдига шум. Похитителите така и не поискват откуп и го освобождават на третия ден, като го оставят на улицата с вързани очи.

Мунтазар е бил също на два пъти арестуван и от американските окупационни части при различни проверки.

На 14 декември 2008 г. Мунтазар е сред акредитираните журналисти за отразяване  на съвместната пресконференция в Багдад на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-младши и на ираския премиер Нури ал-Малики. Това е последното посещение на Буш в Ирак преди да сдаде поста на вече избрания за нов президент на САЩ Барак Обама.

Визитата се осъществява при обичайните драконовски мерки за сигурност. Пресконференцията е в здраво укрепената зона на американския контингент. Буш има от какво да се притеснява – дори и той явно разбира, че в разбития от започнатата от него война Ирак никой няма основание да му се радва. Няма как да е вярвал на собствените си приказки за пред медийните пропагандни рупори, че „иракчаните ще посрещат с цветя американските войници”.

След като си свършва експозето на пресконференцията и се оглежда за въпроси, Буш с любопитство се фокусира върху млад мъж, който се надига. Това е седналият на третия ред Мунтазар, който обаче не задава въпрос. А мята срещу Буш събутата си обувка, викайки: „Ето ти подарък от иракчаните! Прощална целувка за теб, куче!” После събува и втората си обувка и също я запраща срещу американския президент.

И в двата случая Буш демонстрира бърза реакция и успява да избегне попаденията с ловко сгушване зад катедрата. При втората обувка стоящият редом Ал-Малики самоотвержено протяга ръка в опит да предпази госта и да хване обувката, но не успява.

Междувременно Мунтазар вече е повален на земята от охраната и след това бързо го извеждат от залата. По-късно той ще каже, че е очаквал да го убият на място и е бил готов да приеме мъченическа смърт.

Всъщност го вкарват в ареста и му подготвят съд по обвинение в „нападение над държавен глава по време на официално посещение”. Но докато чака съда, преживява жестоки побоища, включително с камшици, мъчат го и с електрошокове, избиват му зъбите, счупват му носа и единия крак…

През март 2009 г. го осъждат на три години затвор, но след обжалване месец по-късно присъдата е намалена до една година. За добро поведение в затвора намаляват още срока на наказанието и в крайна сметка Мунтазар излиза на свобода на 11 септември 2009 г.

Той вече се е превърнал в герой в целия арабски свят, а и в още много други страни, като примерът му става заразителен – мнозина негови последователи започват да замерват с обувки  изложили се политици. С искания за освобождаването на иракския журналист се провеждат стотици демонстрации, още докато е в затвора. А в град Тикрит, откъдето е бил родом сваленият от американската интервенция през 2003 г. и по-късно обесен президент на Ирак Саддам Хюсеин, като паметник в чест на акцията на Мунтазар е издигната гигантска бронзова обувка. Случаят с мятането на обувките по Буш по-късно е увековечен в книги, филми, пиеси, картини и т.н.

Та ето този легендарен млад мъж се оказа участник в Световния диалог за мир „Всички сме Венецуела” в Каракас, където аз пък бях една от двамата български делегати. Трудно беше да го сваря свободен от почитатели и почитателки. Така че се опитах набързо да направя едно блиц-интервю с него, докато вървяхме от залата на заседанията в театъра „Тереса Кареньо” (където протичаше работата на нашия форум) към автобусите, които трябваше да откарат всички делегации на митинг против американските заплахи срещу Венецуела край президентския дворец „Мирафлорес”.

Първото, което го попитах, беше с какво се занимава сега. Мунтазар отговори:

„Продължавам да съм журналист, но сформирах и младежка партия, която се бори за правата на младежите в Ирак. А те са накърнени в много посоки – и социално, и заради войната.”

Нямаше как да пропусна епизода с мятането на обувките по Буш, затова попитах Мунтазар как му хрумна да направи точно това. Ето и отговора му:

„В Ирак бяхме окупирани от Съединените щати, които излъгаха целия свят за оръжията за масово унищожение, каквито нямахме. Само и само да ни нападнат. Резултатът – 1,5 милиона убити иракчани, над 5 милиона бежанци, още толкова деца сираци, останали бездомни… Да не говорим за разграбването на природните ресурси и за разцепването на страната… Джордж Буш също е лъжец. Нали той каза, че „иракчаните ще ни посрещнат с цветя”! Аз пък исках да му покажа, че иракчаните никога няма да посрещнат с цветя един окупатор, а с обувки по главата му! Когато реших да го замеря с обувките, си казах, че светът ще види това и ще се запита: защо ли го прави един журналист, значи там явно има много по-голям проблем? Да, така давах знак, че у нас няма свобода, няма демокрация. Исках светът да разбере, че иракчаните са избивани всеки ден от окупационните войски на САЩ. Това беше посланието ми.”

Попитах Мунтазар и какво го е довело във Венецуела на този форум и той отвърна:

„Подкрепяме народа на Венецуела. Не искаме и на него да му се случи същото, каквото и на нас, в Ирак. Ние изпитахме на собствен гръб как САЩ лъжат за свободата и демокрацията. Виждаме също какво правят те в Афганистан, Либия, Сирия, Йемен… Всички страни, към които САЩ протегнат ръцете си, се превръщат в опустошена земя, без сгради и хора. Сега на мушката е Венецуела. Трябва да се обединяваме, за да не им позволяваме да го правят пак и пак. Не бива да оставяме САЩ да смажат целия свят като Ирак”.

Свързани:

Журналистът Мунтазар аз-Зайди се завръща в политиката

Дата: 12.05.2018