На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.
Академик Топенчаров започва своя път, както всяко българско дете, от местното начално училище. А може би не като всяко. Бегълци от Македония (Охрид) още преди Илинденското въстание, семейството е на дъното на софийската беднотия.
Той упорито учи, въпреки че студеният и неуютен сутерен на ул. "Братя Миладинови", тесен за многодетното семейство, не предразполага към учене. Завършва I мъжка гимназия в София с отличен; пътят към учителството е открит.
Там са първите опити - пише в ученически вестник. Те още не говорят за бъдещия публицист с много статии и хиляди читатели. Не винаги денят се познава от сутринта. Учителства през смутната 1924/25 г. в село Витановци, сега квартал на Перник.
Тече усилно десетилетие: кървав преврат на 9 юни 1923 г., задушеното Юнско въстание, окървавеното Септемврийско въстание, Априлските събития (безсмислен и престъпен атентат и последвалите го още по-кървави безконтролни и извънсъдебни репресии). И 17-годишният ученик става комсомолец, а 20-годишният младеж поема път на нелегален като организационен секретар на Централния комитет на БКМС.
Става главен редактор на „Отечествен фронт”
Участва във възстановяването на комсомолските организации след априлския погром. После идва неизбежното - разкритие, следствие, процес, 10 години в затвора. Но в затвора получава нова интелектуална и политическа школовка.
Перото го влече и дни след затвора започва професионална лява журналистика.
Следват в. "Ехо", много и много малки, на пръв поглед незначими вестници, до принудена емиграция във Франция, в Коминтерна, за Испанската война. Под влияние на лявата френска журналистика перото става все по-остро. Подчинено на политическата ситуация, то е литературно ограничено и под псевдоним Илия Тодоров пише: "Има време, когато е по-важно какво пишеш, отколкото как го пишеш", повод за критики след 60 години.
Журналистът се изявява пълноценно, когато Топенчаров става главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1944-49 г. и после 1953-56 г.). В острата борба срещу опонентите и противниците на Отечествения фронт перото е безпощадно и все по-професионално. От този период са стотици статии. Той пише по всеки важен политически повод, без да се "пази" и от противника, и от свои, напрегнато.
Този най-плодотворен период е брутално прекъснат от с нищо неоправдан арест и мъчително 359-дневно следствие. Достатъчно основание е дружбата и роднинството с Трайчо Костов. За това следствие през тази цяла година той говори в "Бесове на моето време", част от общото заглавие "Кладенецът на спомените".
Пишете и днес с неговата страст
Окованите ръце не могат да държат перо, но мозъкът не спира. Той разказва на следователи и съкамерници какво би написал по повод 1 май за труда, 24 май за знанието, 2 юни за Ботев и поетическия му гений, 9 септември за социализма, 7 ноември за революцията. Предизвиква гавра и насмешка. Фанатизъм? Най-вече да запази професионален навик.
Попаднал на Лъвов мост на 8 март 1950 г. (Международен ден на женага), той е пуснат на 23 февруари 1951 г. (Ден на Червената армия) с обидното заключение "Освобождаваме те по висши партийни и държавни съображения". Един вид "Виновен си, ама..." А години по-късно следователи ми казваха: С баща ти изкарахме една година школа за комунизъм.
И отново печата, отново премеждия. За статията "Поуката" и поредица след нея - ново обвинение и дълги години партийна изолация като лектор, доцент, професор и академик. 10 години посланик в Париж и пак вкъщи зад пишещата машинка... Награди, звания и степени, ордени. Пред ритуалната чаша водка видният антикомунист Иван Татарчев ми каза:
"Аз често не съм бил съгласен с тезите на вашия баща, но така убедително пишеше, че съм прочитал написаното от него от край до край". Висша оценка от идеен опонент! И препоръка към днешните рицари на перото: пишете по своему, но със страстта, мисълта и професионализма на академика-журналист, който сега би бил на 110 години! (Със съкращения)
Едва сега ли откриваме Симеон Радев?
Малко знаем за Яворов като журналист
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.